Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сбогуване с режисьорката Мария Нанчева

На 15 март във времето на Радиотеатъра ще излъчим радиодраматизация по романа „Червено и Черно“ на Стендал

Излъчването е в памет на на режисьорката Мария Нанчева, която наскоро ни напусна и която дълги години активно работеше в Радиотеатъра, като създаде едни от най-запомнящите се и силни радиопроизведения. 

Нейният усет към аскетичната и обрана актьорска игра, към режисьорско изображение на образите в дълбочина, към бягство от всякаква външна ефектност създават у слушателя онова усещане за театър, което като че ли днес губим с все по-бързи темпове. Преклонение към текста и към идеята на пиесата, респект към актьора и дълбок професионализъм бележат всички нейни постановки.

Екипът на редакция "Радиотеатър" е благодарен, че имаше възможността режисьор като Мария Нанчева да е бил част от него.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фичър за Борис, Иван, Енинка, Митра...

Митарства е рядко употребявана старинна дума в съвременния български език. Била е използвана в жанра житие на старата българска литература от IX и X век и комбинира в едно няколко значения: странствания, пътешествия, пътувания и приключения, свързани със страдания, които водят до укрепване на човешкия дух, също така лутания, преминаване от заблуда към..

публикувано на 03.04.20 в 11:22

Една музикална фантазия в часа за радиотеатър

„Фантазия в до минор“ е аудиофикция, замислена още преди месеци, и премиерното излъчване в неделя от 16 часа е естественият и дългоочакван финал на продължителен процес на работа. Още в първите дни на работата на началното трио – автор, редактор и режисьор се очертаха две предизвикателства от различно естество. Едното – същностно, въпрос на отправна..

публикувано на 28.03.20 в 12:15

Така не постъпва никой / People Don’t Do Such Things в неделя след полунощ

Известният крими разказ на Рут Рендъл, който стои в основата на нощната аудиопродукция дължи заглавието си не на някаква обобщителна реплика на героите, а на цитат, цитат от „Хеда Габлер“ на Хенрик Ибсен. Този факт не е случаен. За всички, които пословично подценяват криминалната литература, това е знак не само за някаква странна претенция или словесно..

публикувано на 27.03.20 в 14:09

И въпреки това аз продължавам да пиша

Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст. Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията ѝ и недоумяваш, че светът не я е открил навреме – едва доста години след смъртта ѝ научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с..

публикувано на 21.03.20 в 09:05

Да виждаш с ръцете си

„Чуй дъжда“ е история, която внушава единствено благодарност. Това е документален разказ за незрящ млад мъж. Преминал е през стреса от нелечимо заболяване, бедност, обиди от другите деца, усещане, че е втора ръка човек. Но не е останал в травмите. Продължил е. Научил се е да вижда с ръцете си. Да мисли със сърцето си. Да вярва, че съдбата не е..

публикувано на 28.02.20 в 10:45