В какъв свят ще се събудим след кризата? Вероятно цели сфери от живота ще претърпят кардинална промяна и ще се простим с голяма част от навиците си. Привичката да пазаруваме нови дрехи всеки нов сезон ще е от първите, които ще останат в миналото по ред причини.
Карантина на потреблението
"Коронавирусът предизвиква „карантина на консумацията“ и ще има дълбоко културно и икономическо въздействие. Хората ще трябва да свикнат да живеят с по-малко притежания и да пътуват по-рядко, тъй като вирусът нарушава глобалните вериги за доставки и транспортните мрежи." – тази прогноза на Ли Еделкорт доби популярност в последно време.
Дали това не е прословутата възможност, която кризата предлага?
Големите брандове от Армани до Зара реорганизираха производството си и произвеждат маски и медицинско облекло, големите парфюмерийни гиганти – произвеждат дезинфектанти.
Това е безпрецедентно прекъсване на индустрии, които разчитаха на бързината на продажбите от сезон на сезон. Ясно е, че след отминаването на опасността, няма да се върнат напълно към предишните темпове на производство.
Преди фабриките, шиещи дрехи, да спрат, глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от 7,9 милиарда души.
Според прогноза от 2017-а глобалната модна индустрия щеше да нарасне с 63% до 2030-а по предвиждания на "Глобал Фешън Адженда" и "Бостън Консултинг груп".
Кой знае как ще се промени това предвиждане сега, когато магазините са затворени, производствата спрени и веригите на доставка – нарушени.
Ясно е, че голяма цена ще бъде платена от работниците, които работят на надница, без здравни осигуровки или право на болничен.
Въпросът е какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата. Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване и човешко нещастие.
Спрените производства дадоха възможност на Земята да си поеме въздух и днес идеята да поставим планетата преди индустриалния растеж вече не звучи така утопично.
Възможно е да се стигне до преминаване от глобално производство, разчитащо на сложни вериги на доставка до малка местна продукция, ориентирана към нуждите и потребностите на по-малки групи хора.
"Чакат ни несигурни, болезнени промени – казва Матилда Там, която преподава мода и икономика в Linnaeus University (университета Линей), в Швеция – Виждаме обаче, че в истински граничните ситуации, се налага човешкото поведение да претърпи промяна. Всъщност то вече се променя.
Цикълът на производството на мода, заразил самата мода, е счупен. Време е да преосмислим как тази индустрия да продължи напред с повече респект към Земята, към здравето и благополучието на хората, работещи в нея и към крайния потребител.“
Източник GuardianСъбитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg