Чианг Май е вторият по големина град в Тайланд, но на фона на многомилионния Банкок си е направо кротък квартал със своите около 200 хиляди жители. Той е културното сърце на Страната на усмивките, отдалечено на 700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд – няма нито копринени плажове, нито квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати“ травестити, че биха могли да заблудят и най-прецизния мачо.
Чианг Май означава нов град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.
В момента гигантската ступа, чието строителство е започнало през 1391 година, е полуразрушена от земетресение. Посетителите могат само от далеч да снимат заместниците на изумрудения Буда, без да си счупят някой крайник. Процесията, с която 14-годишни момчета отиват под строй да бъдат обръснати за монаси, докато майките им носят оранжевите им одежди на лами и ронят сълзи, наистина е затрогваща.
Старият град, където са струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е можело да се стигне само по реката или на слонове.
С риск да засегна чувствата на будистите, ще вметна, че според мен божеството приживе е имало поне десетина глави, няколко реда зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му, които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп – храм, до който се стига по 309 стъпала, охранявани от щедро инкрустирани змейове и окупирани от дечица в традиционни носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.
Будистката обител е част от светата троица на туриста – златният, сребърният и белият храм, просто задължителни за любопитния чуждоземец.
Според легендата монахът Сукхотая получил видение къде сред руините да открие урна с праха на Буда. Там намерил и разполовена костичка от рамото му. По-малката част вградили в светилище, а по-голямата поставили на гърба на бял слон, когото пуснали в джунглата с идеята да им покаже къде да построят храм. Той дълго се изкачвал по хълмовете, докато не започнал да тръби и да рие земята, след което се строполил мъртъв. Това било изтълкувано като знак да се построи Уат Пратат Дои Сутхеп – миролюбив комплекс, в който освен пред статуи на Буда се кланят и на индийския бог Ганеша.
Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат, но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в мрачен ден, постройката поразява с дискретния си лунен блясък. А може би усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чийто строеж е започнал през 1495 година. По онова време бил изграден от чисто сребро, но при бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.
За жалост, влизането на жени вътре в храма е забранено, но дори и презреният пол може да види филигранно изпълнените посребрени картини, покрили стените от покрива до пода. Благородният метал олицетворява лунната енергия Ин – родоначалничка на всичко. Фриз с имена на световни столици опасва долната част на храма. С гордост и почуда видях името на София между Париж и Рим.
Около храма се чува ритмично почукване – там са работилниците на майсторите сребрари, от които можеш не само да напазаруваш, ами при желание да останеш да учиш занаят. Всяка събота следобед монасите разясняват постулати от Будизма, а след духовното започва шопинг-кулинарната вакханалия – от храма започва нощният пазар в Чианг Май.
И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай.
В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад, но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от „Замръзналото кралство“. Особено на снимка – изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш излети от фино стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.
Решил художникът и скулптор Чалемчай да издигне частно светилище с художествена галерия по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители. Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове. Може би затова още от входа посетителите са посрещнати от собствените им грехове – от земята стърчат ръцете на хора от ада, подават се крайници на чудовища, а от клоните на дърветата висят отрязани глави. Плюс заветите на художника, които са кратка версия на Десетте Божи заповеди – да не пият, пушат и изневеряват.
В храма е забранено да се снима, но екскурзоводите охотно посочват в очите на Буда образите на Осама и Буш. Класическите будистки сюжети са съчетани със съвременни символи. Преобладава огненочервеното – символ на живота и на желанията. Поначало в основната сграда се влиза по мост, преход, който изобразява смъртта. Ако преодолееш егоистичните си желания, можеш да преминеш. В края те чакат духовете, които решават към ада или към рая да те пренасочат.
Белият храм внушава изящество и покой – водоскоци, охлаждащи системи, бухнали туфи зеленина и цветя. Дори тоалетните са направени без да се жали материалът – в случая са… златни. Основното послание е, че адът за човешката душа са страданията, които преживяваме в съвременния свят – страх, отчаяние, съблазни, но и вътрешния огън, който помита всичката мръсотия, срещната по пътя. Само той може да доведе до преобразуването на душата в бяла и чиста – като Белия храм.
В следващ материал – при жените-жирафи в Чианг Рай
Снимки и видео: dromomania.bg
Геологическият институт е създаден с указ от 11 февруари 1947 г., с който Българската академия на науките и изкуствата е преобразувана в Българска академия на науките. Той е един от първите институти, сформирани с помощта на материалната база и личния състав на Геологическия и Минерало-петрографския отдел на Природонаучния музей. Пръв научен..
Първи пилотен Национален фестивал "Идеите, които променят света" организира Националният университетски център за творчество и иновации (НУЦТИ) към Софийския университет. Поканени за участие са деца и ученици от предучилищна възраст до последния гимназиален клас. Своите идеи за решаване на реални проблеми или оригинален поглед върху най-важните..
Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се въведе постоянен контрол на цените на въглищата за населението, за да не се допусне манипулиране на пазарите. Женен е и има пет деца. Основател и издател на седмичника "The Times of Central Asia"...
На планетата живеят около 400 000 растения, но някои от тях са застрашени от изчезване и е необходимо да се научим да ги пазим, защото всичко на нашата Земя е взаимно свързано и всяко живо същество – потребно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" д-р Джина Дундова-Панчева. "Цветята имат различна продължителност на живот, някои живеят само..
Преди отбелязването на 40-дни от кончината на патриарх Неофит Български и няколко дни след вандалското посегателство върху гроба му обръщаме внимание върху личността и делото на главата на БПЦ. Слушаме спомени от първа ръка на хора, познавали го добре. Отбелязваме високата музикална дарба на патриарха и умението му да налага спокойствие в понякога..
Откриването на изложбата с живопис на Милко Божков в три зали на галерията на СБХ на "Шипка" 6 изненада посетителите и зарадва приятелите на художника...
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Проектът "Очевидците на 24 февруари" навършва две години през тази седмица. Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg