Няма възкресение без кръст. В седмицата на страданията на Христос – за значението, което християните влагат в понятието "кръстоносене", за това, че всеки човек може да придаде смисъл на неизбежните страдания, през които преминава в живота си, като ги посвети на цел, по-голяма от самия него. Д-р Николай Михайлов разсъждава по темата в "Нашият ден":
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието.
Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
