В търсене на отговори на въпросите, които днешният ден непрекъснато ми задаваше, срещнах информацията за една току-що излязла на български език книга. Става дума за сборник от текстове на един от класиците на английската литература Джон Милтън. Ще кажете с какво биха ни заинтригували текстове, писани преди четири столетия, па макар и от гениалния автор на „Изгубеният рай“? Може би с това, че в сборника е публикуван за първи път у нас знаменитият памфлет на Милтън срещу цензурата, известен под името "Ареопагитика". Преводачът му, доц. д-р Мартин Осиковски, пише за него:
"В един известен откъс от Първа книга на Метафизика Аристотел казва, че "така наречената мъдрост се занимава с първите причини и начала". В историята на идеята за свободата на словото "Ареопагитика" на Джон Милтън е тъкмо такава първопричина и всяко пълноценно и мъдро разбиране на тази история неизменно би трябвало да започва тъкмо с Милтън. Неслучайно в Четвъртото съсловие – основополагащите "приноси към историята на вестниците и свободния печат" на Фредерик Хънт – именно "Ареопагитика" открива темата за борбата с цензурата. А според една любопитна забележка на Гор Видал относно Първата поправка към американската конституция Милтън всъщност "би казал всичко това по-добре", но в крайна сметка "би утвърдил същите положения". Изобщо, ако в историята на английската литература фигурата на Джон Милтън е съпоставима само с тази на Уилям Шекспир, то в журналистическата история Милтън донякъде е това, което е самият Шекспир в историята на световната литература. В този смисъл откъслечното представяне на "Ареопагитика" в българските изследвания по литературна и журналистическа история е учудващо. То е още по-учудващо на фона на актуалните проблеми в сферата на професионалната журналистическа практика в България".
След този коментар ще добавя още съвсем малко - английският поет и публицист Джон Милтън публикува "Ареопагитика" през 1644 година. И той е написан "като реч пред Парламента на Англия за отвоюване на свободата на печата от тиранията на цензорите, които - или поробени от разпорежданията на онези, които са ги назначили на служба, или изпълнени с предразсъдъци поради собственото си невежество - копнеят да възпрат появата на всичко, което не е съзвучно с общоприетите мнения и по този начин лишават обществеността от множество полезни работи".
В предаването можете да чуете още:
Йовко Ламбрев от сайта „Тоест“ тълкува новото предложение на група депутати от ВМРО, внесено в парламента, според което всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, блогове и профили в социалните мрежи трябва да предоставят информация за себе си в качеството си на администратори лични данни. Тези лица трябва да носят отговорност при обработване на личните данни и дезинформация в интернет.
Купуват ли си политическите и бизнес кръгове у нас медиен комфорт? Какво се случва с "камъчетата" в обувката и какво представлява българският медиен модел? Разговор с журналистите Димитър Пецов /Силистра/, Спас Спасов /Варна/ и с медийния експерт доцент д-р Иво Инджов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Какво представлява медийната среда в Израел? Разговор с политолога проф. Дмитрий Стровский от Ариелския университет в Израел. Превод на Албена Стаменова.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
