"Поет на месеца": Лъчезар Лозанов за диалога с публиката

Отличието "поет на месеца" през февруари е присъдено на Лъчезар Лозанов. Днес от 18:30 ч. в Столична библиотека той ще разкрие спецификите на своята поетика в разговор с Оля Стоянова. Негови стихове ще чете актрисата Цвети Лозанова, с музикални изпълнения ще се включи Веселина Лозанова, а модератор на срещата ще бъде Петър Чухов.

В ефира на предаването "Нашият ден" по Българско национално радио Лъчезар Лозанов говори за смисъла да бъдеш "поет на месеца" и за мястото на писането днес.

"Диалог жив с публиката"

За него отличието не е просто признание, а "някакъв диалог жив с публиката". В този диалог авторът може да разбере дали вътрешните, интимни и важни за него проблеми са действително значими и за хората, които го четат или слушат. Това е своеобразно "сверяване на часовниците" – възможност рутината, в която живеем, да бъде изчегъртана, за да видим общуването си със света като чудо.

По думите му самото ни съществуване остава необяснимо – откъде идваме, накъде отиваме и как живеем. "Нито науката, нито религията имат отговори на тия въпроси", подчертава поетът.

Поезията – територия на прогностиката и социалния коментар

На въпроса какво могат да очакват присъстващите в Литературния клуб, Лозанов очертава няколко основни теми на разговора.

Една от тях е как се е писало по времето на социализма – период, в който той е живял 36 години. Тогава, по думите му, поезията е абсорбирала ролята на прогностика, социология и вътрешно предположение за посоката, в която обществото ще поеме. Стихове като "До другата трева, довиждане и всичко хубаво на всички" или "Разплетени са щипа паяци жестоки" днес звучат като интересни метафори, но тогава са носели усещане за предсказание.

Поезията е "изземвала територията" на днешните социални мрежи и социологически анализи, скривайки социалния коментар зад метафоричен език.

Преходът, любовта и войната

Втората група теми, които ще бъдат засегнати, са проблемите на прехода и отражението им в неговото творчество. Третата – начинът, по който се обичаме.

Особено важна за него е четвъртата група въпроси – за войната, справедливостта и избора на страна. Поетът поставя болезнения въпрос как си обясняваме липсата на хуманност и връщането към времена, когато човечността е била превърната в изтребление.

"Особено в Европа", подчертава той, защото именно тук дълго време е съществувало убеждението, че войните са останали в миналото. Кръвопролитията сякаш са принадлежали на други части на света – но не и на европейския континент.

Срещата с Лъчезар Лозанов обещава не просто литературен разговор, а размисъл за времето, в което живеем – и за чудото на човешкото общуване.

Слушайте!