"Акустика на паметта" – миналото като вдъхновение

Днес от 18:00 ч. в галерия "Видима" в Севлиево се открива изложбата "Акустика на паметта" на Константин Марков. Заглавието, както самият автор споделя, е идея на съпругата му, родена естествено от разговорите им пред платната и от усещането, което носят неговите картини.

По думите на Марков изложбата е свързана преди всичко с миналото. Голяма част от творбите му препращат към отминали времена – към стари къщи, селски дворове и пейзажи, към свят, който постепенно остава зад гърба ни. Макар да е градски човек и да няма "свое" село, художникът признава, че изпитва особен пиетет към селото и към всичко, което носи духа на традицията. Именно това минало го подхранва емоционално и вътрешно го привлича.

За него паметта не е просто архив на отминали събития, а жива сила. Той вярва, че човек трябва да помни миналото, за да има бъдеще – мисъл, която може да звучи шаблонно, но според него е дълбоко вярна. Любовта към миналото е родила десетки картини – много повече от тези, които ще бъдат показани сега.

В настоящата експозиция са включени между 25 и 30 произведения, подбирани и аранжирани внимателно. Те обхващат дълъг период от творческия му път – има и по-стари работи, и съвсем нови. И макар новите да са повече, художникът подчертава, че когато става дума за паметта, "старите са много" – защото именно те носят дълбочината на преживяното и съхраненото във времето.

Почти всички картини в изложбата са създадени специално за нея и са изпълнени с акрилни бои върху платно – техника, с която Марков работи от 12–13 години. Само две или три от платната са с маслени бои. Преди да премине към акрила, той дълго време е работил с маслени и темперни бои.

На въпроса какво би искал зрителите да отнесат със себе си от "Акустика на паметта", художникът отговаря с надеждата те да усетят атмосферата на миналото – такава, каквато е преминала през него и е намерила израз в неговите картини. Ако тази емоция достигне до публиката, това би било най-голямото удовлетворение за автора.

Наред с носталгичните мотиви, в творбите му присъства и лек сюрреалистичен момент – елемент, който според него винаги му е бил присъщ. Още като дете той е харесвал сюрреализма, защото внася допълнително измерение в реалността и разширява границите на видимото. Именно това съчетание – памет и въображение, реалност и допълнително измерение – оформя неговата лична акустика на паметта и я превръща в живопис.

Слушайте!