Само на няколко километра от града на двугласното пеене и града на Делю хайдутин се намира едно от най-старите селища в Родопите, може би и името днес говори за това – Старцево. Селото впечатлява освен с древната си история и красива природа, и с още нещо - характерните песни. Те имат различно звучене. Звучат по старинно, изпълнявани най-често без музикален съпровод, нещо като двугласното пеене, но изпълнявани солово и все пак различно. Не може да се опише. Трябва да се чуе.
Наследник на тези така наречени елехченски песни е Роман Романов, на 16 години от с. Старцево. Елехченски, защото така се е казвало село Старцево в миналото – Елехче.
Роман има две по-големи сестри, това са Аника и Каролина. Двете сестри бяха отличени на събора на Рожен през 2019 година с най-автентични и колоритни носии.
Любовта към фолклора идва още когато са били невръстни дечица.
„Баба и мама когато са ни преспивали в люлките са ни пели народни песни. После когато пораснахме ги слушахме в къщи, докато се вършеше къщната работа или докато сме били на нивата. Песента винаги е била с нас. Често в къщи слушахме песни на Веселин Джигов, Румен Родопски, а брат ми по детски пееше с тях заедно“, разказва Аника Романова.
В разучаването на старите старцевски песни на Роман му помага негов по-възрастен роднина, който ги е чувал от възрастни хора. Така днес, Роман събира фолклорното богатство на селото.
Всяка песен е история, преживяна. Елехченските песни имат и специфични извивки. Пеят се трудно, не са лесни, разказва Роман.
Той учи в СУ "Антим I" в Златоград. От три години е част от младежка фолклорна група на Златоград с ръководител Нели Шъкова.
„Много съм благодарен на г-жа Нели Шъкова. Тя има огромна роля в моето представяне на сцена, много ми е помагала и помага. Представял съм родопската песен на доста места, но елехченски песни съм пял само в Златоград и Старцево, разказва още Роман.
„Характерно още за елехченските песни е, че в тях се пее за любов, за мъка, за поука и нито една песен за работа“, разказва още младият изпълнител на елехченски песни.
Негови идоли в родопското пеене са Веселин Джигов, Румен Родопски, Радка Кушлева и Бойка Присадова.
Така се пазят традициите и народните песни в малките населени места в Родопите. Там при извора, да черпиш с пълни шепи от миналото, за да го пренесеш в бъдещето, но нищо няма да се получи без любов, уважение и най-вече мерак.
Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл.
Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. Последвайте страницата и в Instagram
Държавният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев“ ще представи в Кърджали най-мащабния си спектакъл “Извори”, който е част от националното турне на ансамбъла през 2024 година. Събитието ще а на 6юни, от 19 ч., в Театрално - музикален център Кърджали (театъра). Със специалното участие на “Quarto Quartet”. В новаторския спектакъл участват над 100 певци,..
Следва една рецепта на Росица Генчева за козунак на конци в домашни условия с точни указания за втасването на тестото . Ще чуем и защо хлебарят е добър психолог, мнение на шеф Пеньо Иванов, който също както Генчева е имал множество участия в известното кулинарно предаване на Иван Звездев. Във втората част на предаването, веднага след новините в 17..
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Под звуците на каба кайда в Златоград ще въртят чевермета и ще демонстрират как се приготвя качамак. Празникът на чевермето ще се състои на 10, 11 и 12 май. Очакват се хиляди гости, а хотелите и местата за настаняване са резервирани още от миналата година. Цената за килограм агнешко чеверме още не е определена, но търговците работят без..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478