От няколко дни почитателите на фолклора се радват на песента „Сите девойчиня“, която Росица Пейчева предложи на своите фенове. Песента е стара, позната, от македонската фолклорна област.
Самата изпълнителка казва, че предпочита автентичните песни и след родопските песни, най-много и харесват песните от македонската фолклорна област.
„Сите девойчиня“ е една популярна песен и изпълнение на много и други изпълнители. Аз я харесвам много в изпълнението на покойния Костадин Гугов и Стоянка Бонева, като и на неповторима Васка Илиева. Но трябва да ви призная, че не съм търсила точната мелодия, как са я пее ли те. Направих я по начин както аз съм я усетила и не съм се стараела никой да копирам“. Разказва народната певица Росица Пейчева.
Аранжиментът е на „Щуро Маке“ с ръководител Здравко Георгиев. Песента има заснет видеоклип. Фотосесията за него е направена край село Лилково, общ. Родопи. Росица Пейчева е пременена в Мариовска носия. (в.а. Мариово е историко - географска област в южната част на Северна Македония, по средното течение на река Църна (Черна). В Мариово по време на османското владичество не е заселвано турско или друго мюсюлманско население и не е извършвана ислямизация – според легендата името на областта идва от красавицата Мария, която приела да стане жена на един турски бей срещу условието, че в областта няма да се турчат други хора, няма да се заселват турци и няма да се строят джамии.)
Мариовската носия, Росица Пейчева получава от Ивелина Иванова от Варна, която е предоставила и други носии, с които певицата е направила фотосесия за календар.
Следващата седмица предстои да бъде представена още една песен с видеоклип на Росица Пейчева. Песента отново е македонска и е от репертоара на Костадин Гугов.
Чуйте цялото интервю в прикачения звуков файл.
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Под звуците на каба кайда в Златоград ще въртят чевермета и ще демонстрират как се приготвя качамак. Празникът на чевермето ще се състои на 10, 11 и 12 май. Очакват се хиляди гости, а хотелите и местата за настаняване са резервирани още от миналата година. Цената за килограм агнешко чеверме още не е определена, но търговците работят без..
Кърджалийка осъди Общината, след като беше нахапана от бездомни кучета. Василка Рашкова получи обезщетение от 5000 лв., на което обаче не се зарадва. „ Исках делото да има друг ефект, не формален – ето ти парите и върви където си искаш. Въпросът е, че колко хора минават и ги съдят, плащат си делата и никой не прави нищо “, огорчена е жената...
Редица идеи обмисля и ще предложи за ефективното изпълнение на Програмата за развитие на туризма в Община Кърджали за 2024 година Даниела Петрова, общински съветник, избрана с листата на партия „Възраждане“ и председател на комисията „Европейски проекти и туризъм“ в местния парламент. Програмата трябва да доведе до повишаване на интереса на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478