Кабинетът между партийния интерес и очакването за честен вот

Основният въпрос, на който сега трябва да се отговори е „чий е кабинетът“ – дали може да бъде определен като кабинет на президента Илияна Йотова, на премиера Николай Гюров или да бъде свързван с Румен Радев. „Както и да погледнем, няма как да не кажем, че кабинетът се подписва де факто от президента Йотова. Няма как да не кажем, че се съставя от премиера Гюров“, посочи проф. Галунов. Той допусна, че и Румен Радев има известно участие в реденето на правителството и допълни, че трудно може да се направи пълно разграничение между отделните политически фигури. Според него отговорността е споделена, но в същото време почти всички се дистанцират от настоящото служебно управление.

По думите му в състава на кабинета ясно личи политическа обвързаност на значителна част от министрите, което поставя под съмнение експертния му характер. „Това е един кабинет, който трудно може да кажем, че е експертен“, заяви той и уточни, че истински експертен формат би трябвало да включва хора без тежко политическо минало, които временно поемат управлението и след това се връщат към професионалната си реализация. „Тук надделява партийният момент“, обобщи политологът.

Основната задача на служебния кабинет остава организирането на честни избори. „Конституционната роля на служебния кабинет е да проведе свободни и честни избори. Всичко друго е някаква текуща политика“, подчерта политологът. Според него самото наименование на поста „вицепремиер по честни избори“ звучи претенциозно, тъй като изборите по презумпция трябва да бъдат честни.

В по-широк план проф. Галунов очерта тревогите на партиите преди вота като свързани основно с политическото им оцеляване. Според него евентуален проект около Румен Радев би могъл да размести сериозно политическите пластове. ГЕРБ запазва стабилно ядро от около 500–600 хиляди избиратели, без да бележи съществен ръст, а при по-малките формации стои въпросът дали ще намерят място в следващия парламент. Най-вероятният сценарий, по думите му, е парламент с пет политически сили.

На въпроса дали служебното правителство създава реални условия за изход от кризата или по-скоро печели време, проф. Галунов беше скептичен. „Това правителство не може да изведе България от кризата“, заяви той. Според него успех ще бъде, ако изборите преминат без сериозни скандали и се стигне бързо до редовен кабинет, но не изключи и възможността от нови предсрочни избори още наесен.

По отношение на избирателната активност политологът се определи като „умерен оптимист“. Той очаква известно повишаване, но не и драматичен скок. „Активността ще бъде по-висока, но тя няма да прескочи някакви граници“, прогнозира проф. Галунов. Според него без активиране на близо две трети от негласуващите трудно може да се говори за пълна легитимност на бъдещото управление, тъй като „с една трета гласуване легитимността на всяко управление е предварително подкопана като авторитет“.

В заключение проф. Тодор Галунов подчерта, че обществото има нужда от надежда и от ясна перспектива за промяна, но към момента липсва силният обществен импулс, който да доведе до драматичен обрат в политическата картина.