Войната ги прогони, но Кърджали стана убежище за Лера,Таня и техните деца

Още от първите дни на войната в Украйна през 2022 г. Кърджали се включва активно в приемането на хора, бягащи от конфликта. Десетки семейства намират подслон в града и региона, а местната общност, доброволци и институции осигуряват храна, дрехи и правна помощ в най-трудните им първи дни.

Четири години след началото на войната в областта живеят около 100 украински бежанци. През 2022 г., след началото  на конфликта, броят им достига 225 души. Част от тях по-късно се насочват към по-големи градове на България или към други европейски държави, а някои се завръщат в родината си.

Сред първите пристигнали в Кърджали са Валерия Ковбас и Татяна Покотило. Те тръгват към България с група от 13 жени и деца. Наталия пристига с четирите си деца, а Валерия, позната на всички като Лера, със своя син.

Решението им да напуснат Украйна идва в момент, когато се крият в мазе по време на поредната бомбардировка. Репортер на Радио Кърджали успява да се свърже с тях по вайбър именно тогава. В ефира на медията се чуват падащи бомби и вой на сирени.

С подкрепата на екипа на радиото, жените пристигат в Кърджали, а първите им дни, по думите на Лера, „минават като в мъгла“. Най-ясният ѝ спомен обаче е за хората – десетки непознати, които идват в хотела, за да попитат с какво могат да помогнат. Тя разказва, че след публикация на сайта на радиото, семейство от града им носи почти веднага бебешка количка за близнаци и най-необходимото за децата.

Лера си спомня  дългия път до България. Казва, че едва когато се качва на автобуса за Кърджали, за първи път от дни успява да заспи спокойно. Таня допълва, че близо две седмици след като се установяват в града спят в хотела с дрехите, като тя се стряска от най-малкия шум, и допълва " проблема беше с тишината".

Днес, четири години по-късно, Валерия и Татяна работят в Кърджали и определят града като свой дом. Децата им растат спокойни, имат приятели и бързо усвояват езика – толкова бързо, че често си говорят на български вкъщи.

А както казва Таня, няма по-голямо щастие от това детето ти да е здраво, спокойно и усмихнато.

Чуйте в прикачения звуков файл какво още разказаха Татяна Покотило  и Валерия Ковбас.