НА СЕЛО на 19 януари - АВРЕН

Жителите на село Аврен

Аврен е едно от селата, създадени от наследници на ваяците - етнографска група, която живеела по най-високата част на Източна Стара планина - в селата Голица, Козичене и Аспарухово. В тогавашните семейства се раждали по десетина деца и по време на поредните руско-турско войни част от българите тръгват на север. Не всички стигнали руските земи. Част от тях спирали по  пътя и така се появили десетки села на ваяците в Североизточна България. За тяхната духовност и живот разказва изключително богатата етнографска сбирка в читалището в село Аврен, построено с доброволен труд на най-високата точка на района.

Аврен е разположено на около 25 километра от Варна и на 14 километра от морето. До средата на 19 век селището е било населено с турци. Българите били от етническата група хърцои, които през 19 век се преселват в Бесарабия.  Селищоте се нарича Момино, което име е сменено преди 55 години.

СнимкаСело Аврен е с надморска височина от 360 метра и вятърът е силен, разказват местните хора. Но и бабите ни знаели как да се обличат, за да се предпазват от студа. Изработвали дрехи, които без проблем устоявали на дъжд, вятър и дори - куршуми. И днес  жените умеят сами да се справят с предизвикателствата на живота, като това да почистват снега, който обичайно пада в селото, разказват дамите от пенсионерския клуб. Така потвърждават приказката, че най-добрият учител е неволята. 

А най-голямото щастие си остават децата. Колкото и рядко да си идват на село, това винаги се превръща в празник за бабите. А тези, които все още живеят с родителите  си в Аврен, стават все по-малко, сподели директорът на  средищното училище "Христо Ботев"  Гинка Колева. Там правят каквото е възможно по техните сили, за да ги задържат - работят по различни проекти, припомнят си родовите корени, използват компютри и микроскопи в учебния процес. Системата за видеонаблюдение показва, че към момента няма етническо напрежение между децата, защото те израстват заедно още от детската градина.

СнимкаДобре поддържаната сграда на местното читалище е отоплявана и е място, където новото поколение отива с удоволствие. Отбелязват заедно всеки празник, изучават традициите и създават нови. Като тази заедно да засаждат различни дървета около читалището, което се оказва наследник на това, създадено във Варна от кап. Петко Войвода.

Всяка година купуваме по стотина книги и правим абонамент за най-търсените издания, сподели секретарят на читалището в Аврен Руска Станчева. Тя ще ни разкаже и рецептата на популярните в района Катини питки. Наричат ги така, защото са направени на "катове", между които се поставя сирене. 


СнимкаЗа кмета на Община  Аврен Емануил Манолов купуването на къщи е доказателство, че хората харесват региона и трябва да се инвестира в инфраструктуктурни проекти и социални дейности, което правят в последните години. Като историк той се надява проучванията на археологическите обекти да продължат и те да бъдат направени достъпни и за граждани, което е сериозна предпоставка за развитие на туризма.

Авренското плато е било заселено още от времето, когато край Варна се развива културата, създала най-старото злато на света. На няколко километра от селото е крепостта Петрич кале, която е разрушена по време на похода на Владислав Варненчик - всъщност,  тя е последната преди "Битката на народите" край Варна от ноември 1444 година.

СнимкаБудни хора били местните, разказва председателят на църковното настоятелство. Дамата с много вълнение споделя легендите за създаване на храма. Старата църква била дървена и изгоряла при пожар, предизвикан от нападанието на еничари. Техният ръководител обаче си спомнил, че като дете играел по тези поляни и дарил част от средствата за построяването на каменна църква. Всички се включили в съграждането на храма. Стените й са дебели почти метър,  а майстори от Тревненската школа рисували иконите. Изрисуван е дори олтара, похвали се отец Стефан, който идва на големите празници в селото.

Местната библиотека е много стара и има ценни издания в нея, като евангелие от времето, когато е построена. Под корниза на покрива има и каменна пластика. В последните години е направен ремонт със средства от Общинския бюджет.

По този начин обновили и пенсионерския клуб, където се празнуват всички лични и национални празници. Това ще направят и на 21 януари - Бабинден.