Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Разговор на Митко Новков с Борислав Дичев, Доротея Монова и Николай Поппетров в „Премълчаната история“

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския фронт, всичко това обаче е затъмнено от разстрела му през 1942 г.
Присъдата му е за шпионаж в полза на чужда държава – тогавашния и днес вече разпаднал се Съветски съюз, а събитието дори служи на цар Борис III да отхвърли за пореден път натиска от страна на нацисткия Райх и лично от обкръжението на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт: Как искате да воюваме срещу Русия, след като самите мои генерали са русофили?, попитал той. Но тази реплика, както и още много други дребни детайли, поставят под въпрос присъдата над генерал Владимир Заимов, както и подозрението, че той е всъщност съветски шпионин.

Син на един от водещите революционери от периода на национално-освободителните войни Стоян Заимов, автор на знаменитата книга „Миналото“ и на още много спомени от онова време, заточеник и бунтар, генералът сякаш се е чувствал длъжен да бъде на висотата на голямото име на своя баща. Целият му живот е изтъкан от желанието да бъде достоен за името Заимов, да не го предава, да не го опетнява. На фронта се бие храбро, един от активните участници във Военния съюз – той е негов секретар, в дейността му България е над всичко, както и той за България е готов на всичко. Разбиращ, че малката балканска негова родина е между чука и наковалнята, между истерическата натура на мършоядна хиена на Хитлер и коварните движения на змия-удушвач на Сталин, той прави всичко възможно, за да се отърве тя с най-малки поражения от цунг-цванга, в който е попаднала по силата на историческите обстоятелства. За наше всеобщо нещастие, усилията му се оказват обречени и той е пожертван. Пожертван съзнателно, включително и от свои колеги като генерал Никифоров, изиграл мрачна роля в осъждането на Владимир Заимов на смърт.

На всичко това е посветена книгата на Борислав Дичев „Умирам за България“, която той заедно с неоценимата подкрепа на дъщерята на генерала, Клавдия Заимова – за съжаление, починала преди книгата да види бял свят, представи съвсем наскоро на вниманието на българската публика.
Точно това е темата на предаването „Премълчаната история“, в което участват авторът на книгата Борислав Дичев, Доротея Монова – директор на издателство „Парадокс“, под чийто щемпел излиза монография, и Николай Поппетров, историк от Българската академия на науките.

Още от Премълчаната история (1001 защо – Ефир знание)