Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Преге - предаване за света на книгите, 30 март - 06 април

| обновено на 01.04.19 в 14:13

В предаването за книги на Радио Пловдив на 30. 03. 2019г. бяха представени следните заглавия:

Рубрика „Напълно непознати“ ( нови книги )

Джанбатиста Базиле. Пентамерон или Приказка на приказките. 384 стр., 4А,  Милениум, 2019.

Владо Трифонов. Суета, суета. 196 стр., ок. 3А, Жанет 45, 2019.

Добри Божилов. Задругата.  440 стр., ок. 4А, Лексикон, 2019.

Ървин Уелш.  Панталоните на мъртвеца. 455 стр., ок. 4А, Колибри, 2019.

Саймън Монтефиоре. Титаните на историята. Великаните , създали днешния свят. 712 стр., ок. 6А, Прозорец, 2019.

Макс Хейстингс. Тайната война. 640 стр., 7А,  Изток-Запад, 2019.

Рубрика „Матрицата“ ( книги и актуален календар )

30.03. 1867 е създадена Австро-Унгария. Радослав Мишев. История на Австро-Унгария. Абагар, 2005.

  1844 е роден Пол Верлен. От него: Стихотворения. Нов златорог, 2012 .

  1879 е роден Ст. Л. Костов. От него: Големанов. Захарий Стоянов, 2007.

  1927 е роден Иван Радоев . От него: Чудо. Избрани пиеси. Жанет 45, 2008.

31. 03. 1916 г. Въвеждане на Грегорианския календар в България Вместо 01. 04 настъпва направо 14.04.1916 : Васил Умленски, Владимир Шкодров, Антония Запрянова. Времето и календарния проблем. АИ „Марин Дринов”, 2005.

  1914 е роден Октавио Пас , нобелов лауреат за 1990г. От и за него няма нищо на българския книжен пазар

  1926 е роден Джон Фаулз. От него: Момичето на френския лейтенант. Сиела, 2012; Абаносовата кула. Сиела, 2013.

01 .04 – Ден на шегата и лъжата.

  1809 е роден Николай В. Гогол. За него. Анри Троая. Гогол. Рива, 2003. От него: Пиеси. Фама, 2008; Петербургски повести. Захарий Стоянов, 2008; Духовна проза. Фондация Комунитас, 2012; Мъртви души и Петербургски повести . Изток-Запад, 2015; Вий. Фама, 2016; Миргород. Сонм, 2016. Нос. Шинел. Фама, 2016.

  1875 роден е Едгар Уолъс – кралят на модерните трилъри от началото на ХХ век. От него: Фантомът на Лондон, Призрак в замъка. Невидимият, Лице в мрака, Червеният кръг. Милениум, 2007 и мн. др..

  1929 е роден Милан Кундера. Последно от него: Непосилната лекота на битието, Книга за смеха и забравата, Завеса, Смешни любови. Колибри, 2014; Празникът на незначителността, Колибри, 2015; Шегата; Изкуството на романа, 2016 (книгите му на български излизат в „Колибри“ ).

  1941 е роден Рашко Сугарев . От него: Светлината на онези дни. Разкази и новели . Летера, 2012.Свободен до неправдоподобност. Жанет 45, 2016.

02. 04.  1805 е роден Ханс Кристиан Андерсен. От него: Андерсенови приказки в 5т.  Захарий Стоянов, 2007; Зимни приказки, 2014; Приказки, Хермес, 2015. Събрани приказки и разкази. Т. 1 Ентусиаст, 2017-  Ден на детската книга от 1967г.

  1821 е роден Георги Стойков Раковски. От него: Българский въприс. Захарий Стоянов 2003 (изч.); Ключ болгарскаго язика. Хелиопол, 2008; Разсъждения върху франкмасонската същност на човещината. Dukaty, 2014.

   1840 е роден Емил Зола. Жерминал, ВГБ, 2009.

   1933 Константин Павлов. Отделни издания на стихове, сценарии, пиеси около 2001-2003. последно : Писмо до Светлин. Жанет, 45, 2008. 

03.04.  1880 е роден Ото Вайнингер. От и за него няма нищо на българския книжен пазар. Пол и характер е излизала за последно през 1991 г.

  1949 Йордан Велчев.  Балканският човек XІV-ХVІІ век т. 1-3. Жанет 45, 2014-2015. Събиране на значенията. Жанет 45, 2017.

04. 04.  1818 е роден Майн Рид. От него: Конникът без глава. Емас, 1998; Оцеола. Труд, 2013; Квартеронката. Апостроф,  2014.

  1914 е родена Маргьорит Дюрас. За нея: Албена Стамболова. Боледуване в смъртта. 2004 (изч.) От нея: Бараж срещу Пасифика. Летера, 2011; Емили Л. Алтера, 2012; Да пишеш. Прозорец, 2013.Това е всичко. Прозорец, 2013; Градинката. Модерато кантабиле. СУ, 2014; Очи сини, коси черни. Прозорец, 2014.

  1919 е роден Веселин Ханчев . От него : В. Ханчев. Жив съм.  Захарий Стоянов, 2005; Веселин Ханчев чете свои стихове. ЦАПК Прогрес, 2004.

05.04. 1941 е роден Александър Шурбанов.От него: Избрано в 2.т. Жанет 45, 2011.Опит. Сиела, 2016. Предслънце. Скалино, 2016.

Рубрика „ДаДа“

Петър Денчев. Малкият бог на земетръса. Жанет 45, 2019.

Рубрика „Синьото цвете“

Йордан Велчев. Из поемата „Мишена“ 1981г.

А трупа снегът – ще захлупи кварталния Лунапарк.

С бели хълбоци – още миг! – и ще се срути

музеят

под страшния си товар.

И уж споменът се смалява, а вината расте.

Но можеш ли да избягаш?

И накъде?...

И със снежинка на миглата, навлязъл

в опасни води,

богат на загуби, моят поглед

шансовете брои.

Има, все пак вратичка има, но навреме

да се погледнем анфас.

И без викове... Роден е да бъде интимен

човешкият глас.

Но тогава защо хапя устни – като лъжесвидетел,

от съда уловен, –

там, в един град, на една пуста улица,

под един фенер?...

Уви, животът ми се обърка: жадувах радост,

сънувам смърт.

Заупокой! – за невинните мъртви

в поднебесната твърд.

Тях би чакам?... Не виждам ли? – съмна

над лодката на дълга.

Едно нечовешко усилие безпощадно ме гледа

изпод снега.

И се късат въжетата на мимолетните връзки

като конци.

И часовниковата кула на хълма отсреща

като граната виси.

През телените мрежи на жиците – сънено –

проплаква врабче.

Още ли вярвам: ще се срещнем – в някакво

ослепяло от светлина градче.

Нелепо е... Но какво, че е необитаем

посинелият хоризонт –

в мене някаква ученическа духова музика

репетира „Егмонд”.

Чу ли? – ранима флейта трепери

и по даден сигнал

по петолинията тромпетите изкачват на тласъци

неудържимия си финал.

Там доверчиво в своята паяжина

въздухът ме е оплел

и светът е до покрива нежен – сякаш рисуван

с пастел...

И на пръсти – като санитар –

надмогнал вируса на нощта,

каквото и да ми струва, аз трябва да мога

и неутешимия да утеша,

да раздвижа веслата му – да се промъкне

през отчаянията като сапьор.

Ето – най-после! – надеждата пали

своя мотор.

Ето – парата надига своите клапани,

ето – в работен ход –

една бивша усмивка трепка по устните

на моя живот...

... А спи градът – като в стиха на поета,

на среднощни бдения сит.

Една зимна мисъл тялото си обляга

на отсрещния зид.

И все тъй – на единствения

възможен за мене бряг -

като стронциев прах се спуска

януарският сняг.

Слизам, все по-надолу в него слизам –

вече едва лича.

За да се срещнем, на колко светлинни години

от себе си да се отдалеча?

Като някакъв питекантропус еректус

в хладилниците на Сибир?...

Историята стиска в джоба си

безпогрешния нивелир.

И за последната жива клетка – като за сламка –

уловен,

чувам как все по-страшно връхлитат въпросите

в мъглата над мен.

И с душа, в побеснелия вятър вслушана,

с изумени от грохота сетива,

сам себе си аз напускам но не зная това.

Сред снега скърца тревожно животът ми, сбърчил нос –

сякаш лагер, погрешно сложен

на чужда ос.


Още от категорията

Напусна ни Гавраил Панчев

На 2 април 2020 г. на 65 години си отиде публицистът, изследовател и общественик Гавраил Панчев.  Автор, за когото знанието беше смисъл и живеене за другите. Той остави след себе си 9 книги и множество публикации в списания и вестници от 1992 г. насам. Завършил „Българска филология“ в Пловдивски Университет „П. Хилендарски“ през 1982 г., през..

публикувано на 08.04.20 в 16:44

„Извънредни мисли“ – когато времето е спряло

Ден след ден се нижат дните  от четвъртата седмица на карантината. Мотивации, обнадежденост, позитивизъм и кураж, започват тук-таме да капят като зрели плодове. Това също сме ние – борбени, успяващи, уморени. Това също е наше – дух, надежда, отчаяние. Всичко е човешко и понякога тежи, особено, когато липсва свобода. Мария Янева е родена в..

обновено на 08.04.20 в 14:11

Великите европейци - Плотин

Твърди се, че преди смъртта си великият античен философ Плотин казва: „Е, сега вече ще се опитам да слея божественото в мен с божественото във Вселената”. Дано да го е казал наистина – не само защото звучи красиво, а и защото думите някак концентрират основния смисъл на цялата негова философия. Плотин да не се бърка с Платон. Той живее 6..

публикувано на 08.04.20 в 09:54

Заедно сме в инициативата "Оставамe си вкъщи"

Представяме поредната среща в инициативата  #оставамЕСивКъщи   с Европейска столица на културата.  Пловдивските културни институти си подават ръка по идея на зам. кмета по култура Пламен Панов. За новите идеи информира Виктор Янков, зам. директорът на фондация „Пловдив’2019“.   Инициативата на Европейска столица на културата „Оставаме си..

публикувано на 07.04.20 в 10:45

Людмила Сугарева - 50 години в ефир и 21 с предаване "Срещи"

"Не достигнах там, където исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда" , този цитат  от "Галактическия стопаджия"  използва Людмила Сугарева за навършването на 50 години в ефира на Радио Пловдив и 21 години от предаването и "Срещите" - всяка събота от 9 часа. И двете годишнини са точно на 6 април. Всичко се променя, технологиите,..

обновено на 06.04.20 в 15:18