Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Няма зла умисъл, но такава изложба в Лувъра е неуместна


 След възражения от Светия синод на БПЦ, БАН и силна обществена реакция, от Министерството на културата, официално съобщиха , че изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI–XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ в отдела за ислямско изкуство е отменена. Пламен Сивов от сайта Православие БГ с коментар : 

Всъщност, ние получихме много малко и много фрагментиран информация за това, какво точно се е случило, какви преговори са текли, и се опитваме  да я сглобим. Най-вероятно с най-добри намерения е била първоначалната стъпка да се осъществи такава изложба, но поставнето на българско християнско изкуство от този период в мазето на Лувър, както разбрахме, и със заглавие  ислямско изкуство за целия отдел, съвсем естествено разбуни духовете и както винаги се разделихме на две и отново се разделихме и започнахме да мятаме буци едни срещу други. 

Във фейсбук още преди решението за спиране на тази изложба  се появиха хора с либерално мислене, които побързаха да обявят,  колко е хубаво  това,  как съжителството на ятагани и икони  трябва да бъде приветствано в името на  съвременен мултикултурализъм, разбиран от съвременна гледна точка, и с пълно неглижиране на драматичния контекст, в който се изживява българската нация в този пероид. Беше поставен този драматичен контекст като нещо, което трябва да забравим и преодолеем в името на светлия мултикултурализъм.  И това е разбираемо за хора с прогресивно мислене. 

От другата страна са хората с консервативно мислене, които казваха, че това е недоустимо и неуместно, и че български икони са се правели в този османски период, но  в рамките на една потисната култура, каквато  е била нашата - мачкана, унижавана и на практика унищожавана кулутра.

Появиха се различни хрумки като тази, че то е като да се представи Едит Пиаф в рамките на нацистка Германия, или културата на  Европа в ози перод, и как биха се почувстнали французите. Много хора зададоха уместни въпроси в тази посока. 

Няма зла умисъл от страна на хората от музея, това е  тип мислене, един особен синдром на ориентализъм в  мисленето на европейските културни институции и въобще на европейския човек, когато става въпрос за източно християнство. Това не е от сега, това е дълъг период, в който източното християнство се е възприемало със силно ориенталско влияние, защото не се вписва с католическата и протестантска традиция. 

Това за съжаление е основната , дълбока, културна причина в мисленето на  организаторите от музей като Лувър да поставят източно християнско изкуство в отдел за ислямско изкуство. Това не е направено със зла умисъл, нека не се заблуждаваме, това е тип мислене, което се възприема като проблемно от сериозните изкуствоведи. Всеки, който се е занимал с византийска естетика, история на Византия,  на източната християнска култура знае, че такива пришивания са неуместни в по-широк културологичен план. Но за съжаление, такъв рецидив се случи.

  И някои реакциите сега,  които са в  посока, след като е Лувъра, на всяка цена трябва да сме там и това  може да се тълкува като  дълбок провинциален комплекс. Кои сме ние, кой е Светия синод, че да отказва покана на Лувъра, ние трябва на всяка цена да сме там. Това според мен е неправилно,  и когато става въпрос за сериозни аргументи, независимо дали е Лувъра, института Гети, или Ню Йорк, или където и да е, ние би трябвало да имаме някакво национално самочувствие, което в  случая беше подплатено с аргументи. 

От културологична гледна точка всички култури си взаимодействат и съжителстват, но когато изведено  в една изложба, която  показва един травматичен за нас, българите, период, добре е да имаме някаква базистна чувствителност. Иначе се превръщаме наистина в дълбоко провинциализира в реакциите си общност.

Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл. 



Още от категорията

"Извънредни мисли" - различен поглед отвътре

Продължаваме срещите си в „Извънредни мисли“. Откриваме ежедневието в изолация, което провокира същността ни. Променя ли се образът в огледалото или всичко придобива огледален смисъл? Адаптация или издръжливост? Изникват различни въпроси. Заживяваме на различни обороти, работим в различен режим. В опит сме все още да запазим ежедневието...

обновено на 02.04.20 в 15:39

8-годишен пианист от Пловдив спечели международен конкурс

Осемгодишният Борис Дюлгеров от школата по пиано при пловдивското читалище "Цар Борис ІІІ и царица Йоанна"   спечели първо място от международен конкурс в Белград.  Преподавател на момчето е Росица Грозданова, а отличието идва  в изключително тежка конкуренция на световно ниво.  Борко впечатли журито от световни педагози и пианисти с изпълнение..

публикувано на 02.04.20 в 10:40

Съкровища от Старинен Пловдив във виртуална изложба

„Майстори на графиката – от съкровищницата на Стария град" е първата виртуална изложба, която представя Общински институт „Старинен Пловдив“. През април изложбата ще бъде достъпна на:  www.oldplovdiv.com , както и във Фейсбук иИнстаграм -Plovdiv Old Town /official/ Поводът за кураторската изложба е отбелязването на 51-вата годишнина от основаването..

публикувано на 01.04.20 в 16:38

Билет за Археологическия музей сега е един клик на мишката

Извънредното положение върши много хубава работа за навлизането на музеите в дигиталния свят. Това твърди Екатерина Илиева от Археолгичския музей в Пловдив. Като всички културни институти, и той е със затворени врати за посетители заради кризата с коронавируса. Но служителите му продължават да работят от вкъщи. При..

публикувано на 01.04.20 в 12:20

Великите европейци - Гулиелмо Маркони

Това е сигналът SOS. На 15 април 1912 го излъчва „Титаник”, след фатален сблъсък с айсберг. Модерният морски съд е оборудван и с ново техническо откритие – безжична радиовръзка. Човекът, който я прави, Гулиелмо Маркони, не е на кораба по случайност. Но там са радистите от компанията „Маркони”, които се свързват с кораба „Карпатия”, а..

публикувано на 01.04.20 в 09:39