Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Татарите са използвали чумата като бактериологично оръжие

„Много милостиня прийде, понеже велик мор бе повсюду".

Рилски монах от ХVІІІ в.

Епидемиите и хората от средновековието до днес, какъв извод можем да направим за нашето време? Доц. Димо Чешмеджиев, историк и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, професор в Кирило-Методиевски център към БАН коментира, че най-масовата и известна е т.н. юстинианова чума от VІ век по време на великия император Юстиниан. Смята се, че е пренесена от Египет с  търговски кораби и живеещите на тях плъхове. Първо се заразява Константинопол, а после Балканският полуостров. Фактите сочат, че  от 541 г. са първите сведения, а пикът е 544 г. , когато в Константинопол на ден умирали между пет и десет хиляди души.

Не знаем, как хората са се справили тогава, но заразата продължава да върлува до средата на VІІІ век на някои места в ЕВропа. 

Други епидемии са чумата през ХІІІ век и през ХІV век, когато достига своя пик. Сведенията, че е донесена от татарите са по-достоверни. Те идват от Изток и даже я разпространяват като военно оръжие при обсада на град. Затова често са наричани черната чума. Това е бактериологично оръжие, те са го знаели и използвали. Даже до ден днешен има фабрики, които произвеждат такива работи....Счита се, че затова през ХІV век Балканите се обезлюдяват на 50%. Това е една от основните причини за успеха на османските турци при завладяването на полуострова. Тракийските територии, южно от Стара планина по археологически данни почти са лишени от население. Вакуумът се запълва от тюркски племена от Мала Азия.

 Има много интересна история, че тогава се нарушава вековната забрана жена да стъпва на Атонския полуостров. Сръбският цар Стефан Душан, който е женен за българката Елена, сестра на цар Иван Александър, бягат и се крият на Атонския полуостров. Елена отива там, без да наруши формално забраната, тъй като в едикта на император Алекси І Комнин от ХІ век се казва, че женски крак  там да не стъпва. Тя действително не стъпва, защото са я носили на носилка. Така царското семейство се спасява, но други хора не са имали този шанс.

Доц. Димо Чешмеджиев разказва още, че има археологически следи в България от тази чума. Пример е църква №8 на Трапезица, където се открива масово погребение,  с използване на вар, като познато средство за дезинфекция. В столицата Търново също е имало зараза и много хора са станали жертви.

През османския период е имало няколко епидемии. Рилският монах, който цитирахме от ХVІІІ век говори за такава епидемия. През първата половина на ХІХ век също има епидемия. Хипотезата е, че поразява предимно мюсюлманското население, защото не взимат предпазни мерки и считат, че Аллах така е решил. Християните бягали в планините, но това е малко романтична история. Тогава хората са избирали изолиране на болните, предимно в манастири и отдалечени места.

Чешмеджиев заяви, че продължава да работи онлайн със студентите. Сега има повече студенти, отколкото на живо в университета.

Интервюто с Димо Чешмеджиев е в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Никола Илиев единодушно стана почетен гражданин на Пловдив

Пловдивският общински съвет единодушно удостои с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“ Никола Илиев за изключителен принос към опазване, съхраняване и развитие на музикалното наследство и популяризиране на българската народна музика. Никола Илиев е емблематична фигура за град Пловдив, обогатявайки културния пейзаж с непреходната..

публикувано на 25.04.24 в 11:25

Сборникът с разкази "Баба" събира респект и благодарност

На книжния пазар излезе сборникът с разкази "Баба". Той ще бъде представен  от Кремена Димитрова  в „Петното на Роршах“ на 30 април.  Книгата включва разказите на хора от най-различни сфери и професии на живота, които разказват за своите Баби. Незабравимите си истории  споделят писател, психолог, журналист, рекламист, режисьор и актьор. Сред..

публикувано на 25.04.24 в 08:01

Проф. Пимпирев гостува на Природонаучния музей

Среща с проф. Христо Пимпирев и екипа на втората полярна мисия на българския военно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ организира Регионалният природонаучен музей - Пловдив в зала „Планетариум“. Припомняме, че през февруари в Природонаучния музей бяха открити новата експозиция „Полюси“ и първият по рода си „Леден фестивал“,..

публикувано на 25.04.24 в 06:23

Над 450 изпълнители участват в конкурса "15 лалета" в Хисаря

Повече от 450 изпълнители, възпитаници на 64 музикални школи от 31 населени места, ще участват в Националния младежки конкурс за поп и рок музика "Петнадесет лалета".  Дванадесетото издание на конкурса ще се проведе от днес до неделя на сцената на Народно читалище „Иван Вазов 1904“ в Хисаря, съобщи музикалният директор на форума Иван Димов...

публикувано на 25.04.24 в 06:17

Светлина Стоянова идва в Пловдив с постановката "Севилския бръснар"

Оперната прима Светлина Стоянова се завръща в България за участие в постановката „Севилския бръснар“ на Росини на Държавна опера – Пловдив в Дом на културата „Борис Христов“. Младото сопрано със стремителна международна кариера в едни от най-реномираните оперни театри като Ла Скала-Милано, Виенската Щатсопера, Операта в Хамбург, Операта в..

публикувано на 25.04.24 в 06:13