Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
събота 19 септември, 15.00 часа
Ще представим новите есенни изяви на Софийската градска художествена галерия. Галерията откри есенния си сезон на 14 септември с голяма ретроспективна изложба на Петър Дочев, по повод на 75 години от рождението му. Художникът активно представя своето изкуство пред публиката от 1963 г. В неговите творби откриваме солидните форми, стабилни конструкции и премерени цветови нюанси. Привличат го „обикновените” сюжети на бита и верен на своя усет към социалното създава произведенията „В автобуса”, „Работник”, „Металурзи”. А на 17 септември бяха изложени и картини на Едмонд Демирджиян, художник и музикант, носител на наградата на София, който ще остане в българската художествена култура като знакова фигура. Изложбата е в негова памет и както споделят организаторите - повод да се доближим отново до огромната положителна енергия на творчеството му. Акцент са „висящите калкани” – запазена марка на твореца. Преди поредната среща с картини и художници се питам дали намираме за достатъчно важно въздействието на изобразителното изкуството? Можем ли да оценим смисъла на неговото присъствие в нашия живот? Вирджиния Улф възкликва: „Утринта предлагаше толкова безгранични и тъй разнообразни наслади, че да получиш от живота само дял на еднодневка, и то на дневна еднодневка, ми се стори ужасно....” Не е ли картината онази магия, която ни държи далеч от съдбата на еднодневката? Художественото произведение очевидно е нещо повече от естетичен продукт. То е създадено, за да ни предизвика да се вгледаме в него и срещнем онова, което ни се изплъзва в ежедневието Потъваме дълбоко навътре в битието, разпростряло се далеч зад ограденото от рамка пространство.. И това е част от историята, която художникът твори. Неговите произведения остаряват в момента на създаването им, заключили в себе си мечтите, фантазиите и събитията на момента.... За романтиците една картина може да бъде и съвършен медиатор. И ето че зрителят е вече тълкувател на символи, плува свободно в алегорията, с лекота поглежда през рамото на автора и вижда неговия истински свят... Така публиката постепенно ожаднява за още и още живот. Но само огледало на духа на художника ли е творбата? Перспективите в изкуството не водят ли и към други, паралелни светове, в които в съзерцанието разкриваме почти интуитивно нови познания за себе си и все още неразгаряни емоции? И най-важното: ще намерим ли място поне за една картина в нашия живот? Колко много въпроси... Американската писателка Гертруда Стайн, една от създателките на литературния модернизъм, в предсмъртния си час попитала:”Къде е отговорът?” И като не получила „отговор”, вслушала се в тишината и прошепнала: „Къде е тогава въпросът?” И двамата автори, чиито творби ще можем да видим в СГХГ, ни позволяват да прекрачим отвъд – в един паралелен свят без празнота и без страхове.... Божидар Любенов
