“Светът през книгите” с Румен Леонидов - Апокалипсис по Фалачи

Ще ви срещнем с едно от най-ярките и остри пера на XX век. Ориана Фалачи отдавна се е превърнала в идол на поколения журналисти благодарение на активната си гражданска позиция, критични статии, и блестящи интервюта.
Най-голямо значение за формирането на възгледите и убежденията на Ориана има нейният баща. Яростен критик на Мусолини, той често водел десетгодишната си дъщеря на антифашистки прояви.
Ориана започва журналистическата си кариера едва шестнайсетгодишна. През 1963 г. се премества в Ню Йорк и пише за в. “Ню Йорк Таймс”, списание “Лайф” и лондонския в. “Таймс”. Работи като репортер в Южен Виетнам по време на войната там.
През 1968 г. Ориана отново е в центъра на събитията. Тя отразява мирна демонстрация в Мексико, на която властите отвръщат с насилие. Неочаквано по Фалачи са изстреляни три куршума, войници я влачат за косата и я оставят, защото мислят, че е мъртва.
Тя обаче оживява и продължава журналистическата си кариера.
Фалачи налага собствен стил в журналистиката със своите скандални и силно персонифицирани интервюта. Световна слава й носят разговорите с Ясер Арафат, Голда Меир, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Федерико Фелини, Индира Ганди.
След среща с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър той заявява, че това е “най-катастрофалното” интервю, което е давал през цялата си политическа кариера. А Фалачи само успява да го накара да каже, че “войната във Виетнам е безсмислена и вредна”.
По-късно Ориана започва да пише книги, в които изразява позицията си по актуални обществени проблеми - дебатите за аборта през 70-те години, гражданската война в Бейрут, съпротивата срещу режима на “черните полковници” в Гърция.
На върха на кариерата си Фалачи неочаквано потъва в мълчание заради личната си драма - борбата с рака. Но след атентатите от 11 септември журналистката отново предизвика световен скандал с публикациите си, провокирани от трагичните събития. Тя яростно критикува тероризма, за което получава многобройни смъртни заплахи от ислямистки организации и е подложена на унищожителни нападки от интелектуалци и журналисти с леви убеждения.
Но Ориана не спира да пише до последния си дъх през 2006 г.
“Интервю със себе си. Апокалипсис” е последното, създадено от нея. Разкривайки непознати моменти от своя живот, тя твърдо заявява позицията си по проблемите, опасностите и предизвикателствата, пред които е изправен съвременният свят. И повежда кръстоносен поход срещу онези, дръзнали да определят съдбата на хиляди хора. Тази книга не е изповед, а завещание. Без кумири, без лъжи.
Фалачи прави интервю със самата себе си не за да предизвика интерес към живота си. Понякога тя споделя лични неща, например нейната болест, но това е само за да се започне или разгърне “разговорът за раковото заболяване на морала на западния свят”. Журналистката започва този разговор в предишните си книги “Ярост и гордост” и “Силата на разума”, и го завършва в “Интервю със себе си. Апокалипсис”.
Ориана намира вдъхновение за последната си книга в един откъс от “Апокалипсис” на св. Йоан. Но тя го използва като метафора на съвременността, сблъсъка на култури, противопоставянето на Запада и исляма. Тя показва реалността без загадки и намеци. А на тяхно място съобщава точни факти и събития. Красноречива картина на един свят, в който се сбъдва предсказание отпреди две хиляди години.
В книгата си авторката се противопоставя на фалшивия пацифизъм, фалшивата доброта, невежеството, безразличието, инерцията на тези, които “не мислят или се страхуват”. Тя яростно критикува и анализира както действията, така и бездействието на западните политици и политически партии, Европейския съюз, ООН, НАТО. Под острото перо на журналистката попадат някои от най-големите световни лидери, сред които Джордж Буш, Бил Клинтън, Кофи Анан, Ясер Арафат. Фалачи, разбира се, отделя специално внимание и на обществения живот в родната си Италия.
Може би онова, което най-много вълнува непокорния дух на Ориана, е опасността, която според нея скоро ще сполети Стария континент - превръщането на Европа в Еврабия. Тя се страхува от разрушаването на европейските ценности, традиции, цивилизация. И заявява: “Каква Европа? Европа я няма вече. Има Еврабия. Какво разбирате под Европа? Този така наречен Европейски съюз с неговата непочтена конституция, която оставя настрана, тоест отрича нашите християнски корени, нашата същност? Както вече казах, Европейският съюз е просто един финансов клуб. Клуб, пожелан от господарите на този континент. Това е лъжа, с която трябва да се задържи на крака проклетото евро, да се утвърди антиамериканизмът, ненавистта към Запада…”
Фалачи ясно съзнава, че води последната си битка, но няма намерение да се предава. Така тя или ни прави свои съюзници, или ни обявява война. Вероятността да загубим тази война е голяма.
Творчеството на Ориана Фалачи е отражение на собствения й живот - изпълнен със страст, решителност, целеустременост и сила. Нейният пламенен и мощен глас ще остави завинаги своя остър отпечатък върху политическия и обществения живот на ХХ век. Глас, който никога няма да бъде заглушен.