Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След като вече 30 години темата Македония у нас не е табу, най-сетне се намери българин, който да се присети, че народните приказки отвъд държавната ни граница, оттатък планината Осоговска, са непознати за повечето ни днешни сънародници. Този българин е Слави Ганев, който събра, подреди и преразказа фолклорната приказна проза от различни кътчета на братска Македoния, като едновременно с това извади на бял свят не само забравени легенди, предания, мотиви, но и народни песни в тях. Така пред нас се появи солиден, близо 600-страничен том, в който присъстват народни словесни красоти от Пелагонийския район, от Вардарско, от Скопско, от Положки район, от Югоизточен, Източен и Североизточен район. Ето какво споделя Слави Ганев, авторът на този сборник: „В края на 2017 г. излязоха „Български народни приказки“, които направихме с изд. DejaBook. Основната разлика между този и други подобни сборници беше, че: 1) Приказките са разпределени на географски принцип. Целта беше да се обхване цялата територия на Р. България в съвременните ѝ граници и да покаже на читателите различни фолклорни истории, произхождащи от техния край. 2) Липсата на цензура относно елементи от сюжета на известни приказки, които много български писатели съзнателно са премахвали, за бъдат историите винаги благоприлични и морални, винаги с поука. 3) Бяха включени и приказки, които са неизвестни на читателите от по-стари подборки със същото заглавие. Сборникът „Български народни приказки от Македония“ си поставя същите цели, но приказките са разпределени географски спрямо територията на съвременната Р. Македония. За целите на авторизацията са използвани сборници, съставени предимно по време на българското Възраждане до първите десетилетия на XX в. В народните приказки от Македония дори са запазени много повече културни препратки към езическото минало на българите, дошли по нашите земи с Аспарух и неговия брат Кубер: свещеният образ на кучетата, шаманизмът и т.н. Т.е., в тези истории е запазено повече от най-чисто българския фолклор – онзи на езическа България. Тук идват и някои по-скоро печални равносметки. Тук, в България, напълно сме забравили цяла плеяда от наши възрожденци, произхождащи от Македония. Всички знаем за Гоце Делчев, за Даме Груев, за Братя Миладинови, но напълно сме забравили Марко Цепенков, Димко Могилчето, войводите Апостол, Павле Капитан, Петре Железарчето и други. Като че ли усилията на някои политически формирования у нас са успели да изтрият от народното съзнание част от македонските ни герои, за да останат те запазени за „новата“ македонска нация. Днес фолклорният институт в Р. Македония носи името „Марко Цепенков“, а у нас то е напълно забравено. Говорим твърде много за военните си дейци, за политиците си, но забравяме книжовниците, а тъкмо техният завет е стигнал до нас в най-чист вид.
В предаването участват Благой Иванов, редактор на изданието, и Слави Ганев, съставител на уникалния том.
