Преди точно половин век великата Рената Тебалди е изнудила тогавашния директор на Метрополитън опера, казвайки му, че ще пее на тази сцена единствено и само в „Адриана Лекуврьор“! Научихме го от сегашния генерален мениджър Питър Гелб в разговор с режисьора Дейвид МакВикар по време на прякото излъчване от Ню Йорк. Ставаше дума за това, че заглавието е по-рядко представяно, а всяка голяма оперна дива мечтае да влезе в ролята на френската актриса от началото на XVIII век, чиято трагична история вдъхновява литературни, театрални и музикални творби.
Най-популярната опера на Франческо Чилеа се появява в афиша на нюйоркската трупа сега, 50 години по-късно, с нова версия, която вече са гледали в Кралската опера „Ковънт Гардън“ през 2010 г. В копродукцията участват още големите театри в Барселона, Виена, Париж и Сан Франциско. Сър Дейвид МакВикар, за когото това е девето заглавие в Мет, търси интересни гледни точки и заедно със сценографа Чарлс Едуардс създават до голяма степен „театър в театъра“, като в три от четирите действия ние, публиката, сме ту в гримьорните, ту зад кулисите, ту пред или зад сцената на Комеди Франсез. А в трето действие всички герои всъщност са публика. Тези промени на декора, заедно с пищните костюми от епохата с автор Бригите Райфенстул и сравнително кратките сцени, арии и ансамбли, създадени от композитора Франческо Чилеа, правят спектакъла много динамичен, цветен и увличащ, при това с усещането за класически прочит – нещо все по-рядко срещано.
Започнах с името на примадоната Рената Тебалди, защото ако има нещо най-важно в една постановка на операта „Адриана Лекуврьор“, това е изборът на изпълнителката на главната роля. Такива през годините са били и Монсерат Кабайе, и Мирела Френи, и Рената Ското. Сега Метрополитън опера отново може да си позволи да покани „примадоната на примадоните“ в наше време – Анна Нетребко. Самата тя призна, че партията е изключително разтърсваща за нея и дори интервюто с примата не беше, по традиция, в антракта, а преди началото на спектакъла. Разбрах много добре какво има предвид Дейвид Карлин от портала Bachtrack, пишейки, че „гласът на Анна Нетребко е толкова дълбок и богат, а и така успява да поддържа чистота във високите тонове, че да се слуша как пее е тръпка във всеки един момент“. Ролята на Лекуврьор е взискателна към водещия сопран, на моменти почти с мецосопранови характеристики. Едновременно с това изпълнителката постоянно преминава през различни състояния – тя е обожаваната актриса, влюбената, несигурна и ревнива жена, отмъстителна, но само чрез изкуството си. Въпреки два кратки епизода – едно моментно скъсване на тон в арията на Адриана от първо действие и на финала, когато косата на Нетребко се заплете в дрехата на един от сценичните й партньори, опитът и пълното отдаване на образа не позволиха това да се превърне в пречка за цялостния спектакъл.
Анна Нетребко обаче далеч не беше самотна звезда в „Адриана Лекуврьор“ на Мет. Силно присъствие имаха и нейните колеги – тенорът Пьотр Бечала, мецосопранът Анита Рачвелишвили и баритонът Амброджо Маестри. Бечала се пошегува в интервюто с водещия Матю Поленцани, че ролята на Маурицио, граф на Саксония, му е особено близка, защото героят се явява наследник на полския престол. Но полският тенор стои особено добре в този образ заради вродената си аристократичност и елегантност – виждали сме това и в други негови превъплъщения – а Маурицио е повърхностен флиртаджия и жаден за подвизи воин, за когото любовта е естествена добавка към приключенския живот. Пьотр Бечала пресъздава това с лекота.
В другата крайност е принцеса ди Буйон – себична, страстна и отмъстителна жена, която подчинява всички на собствените си желания. Анита Рачвелишвили я нарече „чистото зло“ и така я пресъздаде – дълбокият глас и стоманеният поглед бяха най-силните й оръжия. Наистина изключителна певица! На моменти тя беше приковаваща зрителя, а „химията“ с Анна Нетребко беше осезаема. Всъщност и Рачвелишвили, и Бечала споделиха в интервютата си, че да са на една сцена с руската дива е предизвикателство и винаги води до някакво ново развитие – работили са много пъти заедно и се познават добре, затова могат да се възползват и допълват. Попадение към звездното трио беше и присъствието на Амброджо Маестри в ролята на Мишоне – театралният режисьор, влюбен в Адриана и готов на всичко за нея. Като цяло, както вече сме свикнали, съставът, избран за второстепенните роли, беше силен и добре допълващ действието – интересното в операта на Чилеа е, че на места са търсени по-комични елементи и тогава ансамблите напомнят за Росини и белкантовите майстори.
Като цяло творбата, чиято премиера е през 1902 г., като че ли е не толкова веристична, колкото на границата между стиловете и като поклон към миналото на операта. Музиката на Чилеа носи красива елегантност и на моменти звучи по-камерно. Диригентът Джанандреа Нозеда – опитен в оперния репертоар и с усет към детайла, отбеляза, че няма по-добър инструмент от Оркестъра на Метрополитън опера, който като ниво е като всеки друг първокласен симфоничен оркестър, но гъвкавостта му на оперен състав е несравнима и удивителна. А сега в него има много оркестранти, за които „Адриана Лекуврьор“ е непозната партитура, затова са я изградили от основата до детайлите заедно за тази нова постановка на театъра.
Успехът й беше предпоставен, но и потвърден по време на спектакъла, с многократни прекъсвания на сцените с бурни аплодисменти от публиката в Метрополитън опера, която изпрати артистите с възторжени възгласи.
