Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Библиотеките на кръстопът между книжното минало и несбъднатата дигитализация

Недофинансирани и неприпознати като място за учене през целия живот, те не успяват да се превърнат в съвременни центрове на познание

Библиотеката на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Снимка: БГНЕС

Извън подема след Освобождението библиотеките винаги са били неглижиран сектор. Това каза в предаването "Нощен хоризонт" Анета Дончева от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по библиотекознание. „Нямам отговор на този въпрос. Защото българинът претендира, че много иска да се образова. Претендира за начетеност, по всичко е компетентен. И в същото време има недобро отношение към библиотеките.“

Българската библиотека днес е такава, каквото е цялото ни общество, смята Дончева. Въпреки слабото финансиране на библиотеките като институция, все пак сме хора четящи,  отеляза тя. "Иначе тежко и горко на нашата държава, ако хората се отдръпнат много от четенето и да се докосват до това, което съдържат книгите."

Библиотеката отдавна не е само място за четене на книги и тя трябва да бъде използвана по най-добрия начин в съвременните условия. За това разбиране работи Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки“. Трябва да налагаме образа на библиотеката като място за учене през целия живот, казва тя.

По програма „Глобални библиотеки“ е било модернизирано техническото оборудване в 960 от 3 хиляди библиотеки в страната. Общините обаче според Тарандова не са припознали полезността от този тип развитие. „Да почне тази техника да се поддържа, да се подменя, да се обогатява с други устройства. Електронни книги, нещата, които следват технологичното развитие. За съжаление, средства за това нещо не се предвиждат. Те не се предвиждат за книги…“

Според Спаска Тарандова, съдържанието в дигитални формати е много малко, а процесите на дигитализация не вървят с темпото, което обществото изисква. По думите й, единичните добри примери се губят на фона на масовата услуга, която библиотеките предоставят. 

„Затова всеки казва: всичко мога да намеря в интернет. Затова в момента и в цяла Европа се води дискусията за медийната грамотност. Твърде дълго говорихме за дигитална грамотност. Хората овладяха ползването на устройства.  Но в момента те нямат критичното мислене да различават информацията в интернет.“ 

"25% от българските граждани четат, което за мен е тъжно", допълни Тарандова. 

Анета Дончева оценява работата на Асоциацията на библиотечните и информационните работници като много добра. „Аз лично винаги си задавам въпроса защо при толкова работа на много библиотекари, на много библиотеки, на нашата асоциация, някак си не успяваме да изтеглим напред библиотеките, така, както са го направили в развитите страни.“

Независимо от лошото финансиране, следейки какво става по света, нашите библиотеки през последните години развиха доста сериозни услуги, адекватни на нуждите на потребителите, подчерта Дончева.

Тази година се отбелязва юбилей от оповестяването на Манифеста на ЮНЕСКО за обществените библиотеки, прокламиращ, че хората се раждат равни и трябва да имат равен достъп до знание, информация и култура.

Целия разговор можете да проследите в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна