В света на радиото попаднах през 1992 година, каза пред БНР журналистката Ася Пенчева, кореспондент на Българското национално радио в Русе.
Тогава започнах да уча журналистика с профил радио-журналистика. Винаги ще бъда благодарна на преподавателите си от Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийски университет. Помня ги с добро, всеки един от тях, и им дължа много, защото те ми разкриха силата на невидимия властелин, каквото е радиото, разказа още тя в интервю за предаването “Хоризонт за вас“.
Тогава започна нашата любов, но тя се реализира в пълен обем, така да кажем, през 2014 година. На 1-ви ноември, тогава започнах работа в Българското национално радио, преди това съм имала опит в радио “Алма Матер“, тогава се закрастих, ако може така да се каже, за радиото и за неговата магия.
Да си кореспондент е толкова трудно, колкото всяка друга професия. Лесно няма, както се казва! Ако имаше едно лесно нещо, всички щяхме да бъдем там. Трудно е да си новинар, трудно е да си тонрежисьор, трудно е да си оператор – всичко е трудно, но всичко си има своя чар, казва още Пенчева.
За мен работата ми като кореспондент е приятна, има си своите трудни и неприятни моменти, но си има и своето удовлетворение.
Тя е учила в София, но се връща в Русе защото:
„За мен Русе е най-важният град в страната. Не казвам, че другите са по-маловажни, а защото Русе, първо, е свързан със семейството ми, и второ, Русе е уникален град за страната ни, защото той е различен. Българската архитектура я има в стария Пловдив, в Копривщица, в Жеравна – това е духът на типично българската архитектура и традиция. Докато в Русе – това преплитане на европейската култура с модерност, с това, че всичко, което за първи път се е случило в страната е започнало от Русе...Ние в Русе мразим това клише - най-европейският град. То обаче е факт!“.
Още за ранните опити на Ася Пенчева в свиренето на цигулка, за страстта ѝ към екстремните спортове, както и колко амбициозна майка на двете си дъщери е тя, може да чуете от интервюто в звуковия файл.
