Хърватия е домакин днес и утре на среща на върха във формат „16+1“ между Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. Форумът се фокусира върху разширяването на бизнес и други връзки между Китай и региона, който Пекин смята за вход към Европа, съобщи АП, цитирана от БТА.
Срещата в Дубровник за пореден път предизвиква загриженост в някои западноевропейски страни от увеличаващото се китайско политическо и икономическо влияние в региона. Миналата година домакин на форум в същия формат бе София.
Китай инвестира вече милиарди долари в различни инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа. Западни лидери се тревожат, че бъдещи инфраструктурни проекти в държави, които са членки на ЕС или такива, които се надяват да се присъединят, може да означават по-ниски стандарти за околната среда и в други сфери от тези в останалата част от блока.
Трънливите въпроси включват пренебрегване на правилата на ЕС за конкуренция, потенциално твърде голямо задлъжняване на някои страни, качеството на строителната дейност и загриженост за сигурността от високоскоростната 5G технология, доставяна от китайски компании. Критиците казват също, че в замяна на допускането на китайска експанзия в региона, Пекин трябва да даде по-добър реципрочен достъп на европейски компании на китайските пазари.
От 16-те страни-участнички - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения - 11 са членки на ЕС, а останалите пет искат да се присъединят.
Сред основните инфраструктурни проекти на Китай в региона са планираната високоскоростна железопътна линия от унгарската столица Будапеща до Белград в съседна Сърбия. Линията ще се свърже с контролираното от Китай пристанище Пирея в Гърция като точка за влизане на китайски стоки в Централна и Източна Европа. Проектът бе възприет критично от ЕС, защото притежавани от държавата китайски банки ще осигурят финансирането и китайски компании ще осигурят технологиите и строителството. Това противоречи на правилата на ЕС, които изискват обществените дейности да бъдат разделени на достатъчно малки сегменти, за да привлекат повече участници в търговете.
В Сърбия - кандидатка за член на ЕС, китайски компании строят много мостове и магистрали. Те също така изграждат голяма електроцентрала на въглища, при положение че Китай се опитва да намали замърсяването на своя територия като въвежда възобновяеми енергийни проекти и намалява използването на лигнитни въглища.
Сръбският анализатор Мият Лакичевич заяви, че стратегически разположената балканска страна между Изтока и Запада е перфектното място, където Китай може да реализира икономическата си концепция - начин, по който иска на нахлуе на източноевропейските пазари "без да се тревожи много за честни търгове или стандарти за замърсяване".
Босна - потенциална кандидатка за членство в ЕС, има проблеми с блока заради решението си да даде държавна гаранция за заем от 600 милиона евро от китайската банка Експорт-Импорт, за да разшири най-голямата си електростанция на въглища.
Китайски компании участват също в изграждането на моста Пелешац в Хърватия за 380 милиона долара, който свързва две части от крайбрежието над Адриатическо море, както и магистрала, която свързва адриатическото крайбрежие в Черна гора със съседна Сърбия.
