„Като ученик в Магнаурската школа се запознава с двама сирийци, които му намират забранената по това време Книга на Енох, започват да му разказват за езотеричните учения. Той до такава степен се запалва, че заедно с тях поема към Египет, където в продължение на две години той ходи за известно време и бива посветен. Получава най-високото посвещение, защото достига до състояние да прави трансмутация на духа и физически да се превъплъщава – нещо, което тогава са можели само маговете. Но тогава думата маг е имала друго съдържание, не както сега. За да си маг, в такава висока степен посветен, ти трябва да си овладял науки като физика, химия, астрономия, геометрия. Той действително е постигнал много“, обясни авторката Павлина Павлова в предаването "Графити по въздуха".
Фантазията в този роман е доста по-малко от очакваното, признава тя.
Всяка глава започва с буква от глаголицата.
„Вътре ще намерите много интересни мои открития. Време е да започне да се говори за нашата азбука не като кирилица, а като българица. Защото ние имаме много древна азбука – като се започне още от руните, може би преди 6 хиляди години са писали на тях нашите прадеди – траките, и в тях още забелязваме елементи от бъдещата обла глаголица. По времето, когато живеят нашите славни царе – Борис, Симеон, Петър международен език на дипломацията е била глаголицата, защото е много трудна азбука и малцина са успявали, тя е като шифрована. Това е, от моя страна, един реверанс към тази азбука, от която е тръгнало всичко.“
Предишната книга на Павлина Павлова е посветена на Бялото братство и Петър Дънов. „Боян Мага е създател на богомилството, а Петър Дънов – негов продължител на по-късен етап. Това, което и при двамата ме порази, е тяхната изключителна духовна святост. Това са хора, носители на много положителна енергия.“
„И ако ние досега не сме поставили богомилите на мястото, което те заслужават в нашата история, това е, защото те отричат посредничеството на църквата между хората и Бога, съответно официалната църква ги преследва и за да няма конфликти между църква и управляващи владетели, се е стигнало до това те да бъдат отричани и гонени. Аз съм поразена от положителното, което те проповядват и възпитават.“
Павлина Павлова пише близо до градината си с розови храсти, семейство кълвачи и костенурка.
Още любопитни подробности за историческия й роман - в звуковия файл.
