Петя Димитрова е завършила Етнология и културна антропология в Софийския университет. Работила е в Института за етнология и антропология в Северна Македония. И обича да пътешества. Толкова много, че едно от последните ѝ приключения е издадено под формата на книга. Тя се казва „Да обичаш дивото”. И е посветена за един почти едномесечен престой в Монголия, събран в малко над 300 страници – впечатления, снимки, илюстрации, карти и дори саундтрака на пътуването. Страна, която свързваме основно, с монголци (по понятни причини), степи, юрти, кирилица и столицата Улан Батор. Но там има много повече, разказва Петя Димитрова.
Да обичаш дивото, означава, да си позволиш, да живееш извън стягащото сърцето съвремие, западно, в което всички постоянно бързаме на някъде, да усещаш природата, да имаш достатъчно време, да прекарваш сред нея. Най-накратко това е. В монголски план - да се впуснеш в едно няколкоседмично пътешествие с УАЗ-ка из пустошта, спейки основно на палатка.
Какво провокира този приключенски дух?
Това че аз и тримата българи, които бяхме там, въобще преди да решим да тръгнем, си говорихме, че знаем много малко за Монголия. За нас тя е едно зелено петно на картата - отгоре Русия, отдолу Китай, а то е по-средата и ние нищо не знаем за него. И в този смисъл е символ на дивото. И решихме да се насочим натам.
Защо не ви харесва урбанизацията, тя предоставя всякакви удобства?
Не че не ни харесва урбанизацията. Просто не може да се живее само така. Златната среда е най-хубава, както може би повечето хора знаят. Не знам дали го практикуват, аз също работя в голям град, но смятам, че всеки човек има нужда от по-дълги или по-кратки бягства.
Като дестинация Монголия е доста далече за бягство...
Доста е далече за бягство. Ние бягахме с Транссибирския влак. Не подир него, а в него. И бягахме четири денонощия. На петото слязохме в Иркутск край езерото Байкал. Там постояхме едно денонощие, след което прибягахме до Монголия, където останахме 20 дни.
Защо Монголия?
Средна Азия за всички нас, четиримата, е много любопитна територия, където ние не бяхме ходили. Аз лично за трети път отидох до Русия, но за първи имах възможността да посетя Сибир. Определено ми хареса.
Чуйте целия разказ на Петя Димитрова в звуковия файл.
