Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Европейски сили задействаха механизма за спорове по ядрената сделка с Иран

Жозеп Борел: Иранската ядрена сделка от 2015 година "няма алтернатива"

| обновено на 14.01.20 в 21:04
Съвместен цялостен план за действие (JCPOA, или Иранско ядрено споразумение) от 2015 година

Външните министри на страните членки на Европейския съюз, подписали Съвместният цялостен план за действие (JCPoA, по-известен като Иранското ядрено споразумение) от 2015 година, задействаха във вторник Механизма за разрешаване на спорове в отговор на решението на Иран да намали своите ангажименти по ядрената сделка.

САЩ приветстваха, решението на Великобритания, Франция и Германия, което обаче бе определено от иранския външен министър Джавад Зариф като „юридически необоснована“ „стратегическа грешка“.

Русия реагира остро на изявлението на европейската тройка за активиране на механизма, като посочи, че европейците, че с „необмислени действия" водят към ескалация на ядрената криза.

Целта ни е да съхраним ядреното споразумение, подчерта върховният представител на Евросъюза Жозеп Борел пред евродепутатите в Страсбург.

В съвместно изявление по-рано днес френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан, германският Хайко Маас и британският Доминик Рааб посочват, че "ЕС даде на Иран ясно да се разбере, че ако не обърне своя курс, няма да имаме друг избор, освен да предприемем действия в рамките на JCPoA, включително чрез Механизмът за решаване на спорове".

"Вместо да обърне курс си обаче, Иран реши да намали още повече спазването на ядреното споразумение. Поради това не ни остава избор, освен да стартираме Механизмът за разрешаване на спорове, заложен в Съвместният цялостен план за действие", отбелязват тримата европейски външни министри.

"Ние правим това добросъвестно с основна цел за запазване на JCPoA и с искрената надежда да намерим път за разрешаване на безизходицата чрез конструктивен дипломатически диалог, като същевременно запазим споразумението и останем в неговите рамки", се посочва в тяхното съвместно изявление.

В опит да задържат отворена вратата на дипломацията, тримата външни заявиха, че не се присъединяват към кампанията на САЩ за прилагане на максимален натиск срещу Иран. "Предвид последните събития, е още по-важно е да не увеличим допълнително настоящата ескалация на кризата за  разпространение, заплашваща целия регион на Близкия Изток", посочват тримата министри.

Съединените щати излязоха от сделката още през 2018 година и наложиха редица санкции на Техеран, които от петък миналата седмица бяха допълнително утежнени. Това се наложи, след като напрежението между Вашингтон и Техеран ескалира в началото на годината. Тогава бе убит генерал Касем Сюлеймани, в отговор на което Иран нанесе въздушни удари на американска база в Ирак. В същия ден иранската провитовъздушна охрана свали украински самолет, като Техеран призна, че това е станало заради “човешка грешка“ и вече има арестувани заради трагедията, при която загинаха 176 души.

По-рано този месец Техеран заяви, че ще сложи край на всички ограничения по отношение на обогатяването на уран в отговор на атаката на Съединените щати, при която край Багдад беше убит висшия ирански военен генерал Касем Солеймани. Външният министър на Иран Мохамад Джавад Зариф обаче подчерта, че Техеран е готов да се върне към пълното спазване на ядрената сделка, но "при ефективно изпълнение на реципрочни задължения" от другите подписали споразумението страни.

Съгласно Механизмът за решаване на спорове, очертан в ядрената сделка, сега ЕС ще трябва да уведоми Русия и Китай, както и разбира се Иран, след което ще има 15 дневен срок за разрешаване на различията, който срок може да бъде удължен допълнително при постигането на консенсус.

Най-лошият сценарий при стартирането на Механизма за решаване на спорове е, че може да се преобърне всички постигнато през последните години и в крайна сметка да се стигне до повторно налагане на санкции спрямо Иран, съгласно предишни резолюции на ООН.

Преди обаче да се стигне до възстановяването на икономическите санкции, срокът може да бъде удължаван няколко пъти, да се искат становища от различни институции и комисии, което според някои анализатори е много вероятен вариант, за да се избегне допълнителна ескалация на напрежението.

В крайна сметка срокът може да се удължава в рамките на 65 дни. След това въпросът трябва да се отнесе към Съвета за сигурност на ООН, който ще има нов 30-дневен срок, който трябва да се произнесе дали отменените санкции заради сделката, трябва да бъдат възстановени.

Междувременно върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви пред Европейския парламент, че иранската ядрена сделка от 2015 година "няма алтернатива" и че "спасяването на сделката е по-важно от всякога".

Потвърждавайки, че европейските страни по сделката са инициирали задействане на механизма за спорове, Борел добави: "Като координатор на Съвместната комисия ще наблюдавам Механизма за решаване на спорове. Целта на механизма е да се намери решение на въпроси, свързани с прилагането на споразумението в рамките на Съвместната комисия".

Върховният дипломат на ЕС също така отбеляза, че целта на този ход не е да се възстановят санкциите срещу Иран и подчерта, че се надява всички страни да участват "добросъвестно" в процеса този механизъм за решаване на спорове.

По-рано през деня премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън пък заяви в интервю за Би Би Си, че JCPoA трябва да бъде заменен с ново споразумение.

Репортаж на Марта Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна