Европейската комисия даде шестседмичен срок за преговори между социалните партньори по т.нар. „минимална заплата за Европейския съюз“. Става дума не за сума, а за механизъм за изчисляване.
Идеята е евентуалната директива да установи потребителската кошница, по която държавите да мерят издръжката на живота и съотношенията към нея.
Според данните на Евростат за 2019 година България е на опашката с 286 евро минимална заплата, на другия полюс е Люксембург с 2071 евро.
КНСБ излезе със специална позиция, в която настоява за въвеждане на рамкова директива за минимална работна заплата, която да бъде насочена към решаване на проблема с ниските ѝ нива в голяма част от новите членки. Според синдиката приемливият вариант е до няколко години да се достигне съотношение минималната заплата да е 50% от средната, сега е малко над 40%.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал е категоричен:
„Силна социална Европа за справедлив преход – това са лозунги. От цялата тази инициатива България няма да получи нищо. За нас това е безсмислено упражнение. Това е лицемери, демагогия и популизъм“.
Ивайло Калфин, бивш социален министър и няколко мандата евродепутат, коментира в предаването „Нещо повече“:
„Ако има добър механизъм за определяне на минимална работна заплата, от него печелят всички. Проблем са няколко северни страни, където няма минимална заплата в някакъв нормативен акт, а се договаря. Тук не става въпрос те да се откажат от техния модел. Тук става въпрос по-скоро да има гаранция, че във всяка държава има механизъм, който да гарантира минимално качество на живот за хората, които се трудят“.
Според Калфин страната ни има доста неща, които трябва да подобри в тази посока:
„Проблемът в българския модел е свързан с липсата на ефективно договаряне между работодатели и синдикати“.
Повече по темата можете да чуете в звуковите файлове.
