„С тази експозиция искаме да покажем Китай извън стереотипа за високотехнологично развитие, такъв, какъвто повечето хора не са го виждали, чрез неговите малки народи“, казва Елица Миланова - преподавател по китайски език и координатор на Класната стая „Конфуций“.
Сред експонатите се открояват реплики на национални костюми и украшения на някои от етносите, фолклорни кукли, снимки, сред които и направени от студенти при посещението им в провинция Юннан, където етническото многообразие е най-голямо. На информационните табла могат да се открият интересни факти за някои от малцинствата.
"Например за Ачан, които се славят като най-добрите производители на ножове. Традиция е, че в тяхното общество момчето още при раждането получава малък нож, който пази целия си живот. След това, когато поотрасне и стане вече юноша получава малка сабя. Когато срещне любовта на живота си подарява тази сабя в знак, че иска да се ожени за нея и тогава получава голяма сабя, която той носи, а любимата му остава с малката", обясни Елица Миланова.
Сред експонатите са и традиционните китайски обувки.
"Обувките имат много интересна висока предна част, която е бродирана ръчно. Знаете, че в Китай е съществувал обичая краката да се бинтоват. Всъщност те стават малки и стават като фон на изкуство, което се показва върху тях", допълни Миланова.
Представяйки за посетителите характерните особености на всеки от многобройните етноси в Китай, Елица Миланова разказва и за сходни с българските обичаи. Например краденето на булка, даването на откуп за нея, прощъпулник и други.
За четирите години от създаването си Класната стая „Конфуций“ е била домакин на множество изложби, работилници, майсторски класове и открити лекции.
„Тук студентите, изучаващи китайски език, получават и информация за различните образователни програми", казва ръководителят на езиковата катедра Юлияна Чакърова. "Всички имат възможност да специализират в Китай, което е изключително важно, защото специалността е трудна и без потапяне в самата култура и езикова среда е доста трудно да се усвои на достатъчно добро ниво езикът".
„Имаме възможност да учим в Китай за една или две години“, споделя Светлана, която завършва първия си семестър в специалността "Приложна лингвистика" - китайски с английски език.
"Избрах китайския, защото е различен и малко хора го знаят. Интересното е, че той няма азбука и всеки един символ се учи поотделно. Всеобщо схващане и мит е, че един йероглиф може да означава цяло изречение. Това всъщност не е така. Един йероглиф означава или една сричка, или, ако е дума, то е едносрична дума, която се отбелязва с един йероглиф".
В момента 30 възпитаници на Пловдивския университет учат и специализират в китайски висши училища.
Повече за многоликия Китай можете да чуете в звуковия файл.
