А какви са брезничани? "Най-лесно е да се каже, че сме веселяци" - веднага отговаря нашият домакин, но бърза да добави, че Константин Иречек ги описва като "скандалджии". И за да стане съвсем ясно - "серт не сме, но сме инатчии, големи". И се връща на темата за сурвакарския фестивал, който през 60-те си се е провеждал в Брезник, но "след едно леко сбиване между кукерските групи, тогавашния първи секретар на Партията го забранява и само след година фестивалът вече се провежда в Перник. Това ми го е разказвал стар брезничанин...".
Не му липсва чувство за хумор, нито за самоирония на секретаря на читалище "Просвещение 1870", където бе разположено мобилното студио на Радио София. Неслучайно е част от трупата на самодейния театър на града, неслучайно има и награди. Пейчо Панов споделя, че е част от живота на това читалище от 5-годишен, бил е в различните състави, и най-вече във фолклорния, а от 2012 е секретар.
Сградата на читалището в Брезник, между другото, е впечатляващо голяма, оказва се, че е построена за 100-годишнината от създаването му, има богата библиотека с просторна зала за четене (с регистрирани над 2000 читатели при не по-малко от 4000 жители на Брезник към момента) има и тетрален салон с 450 седящи места, "с осем метра светлоотвор и въртяща се сцена, искам специално да се похваля". Затова и гостуват редовно постановки на Театъра на армията, на Шуменския театър, на тетъра в Габрово...
Историята на създаването на читалище "Просвещение", което сега, през 2020-а, празнува своята 150-та годишнина, е много интересна и вдъхновяваща (можете да я чуете като част от интервюто) и в този ред на мисли гостът ни (който ни е всъщност домакин), подчертава, че и днес "има нещо възрожденско в Брезник, тук много хора се интересуват от всичко".
Пред читалището има издялан от дърво кукер - Пейчо Панов веднага започва нов разказ за автора, "бай Стоимен Марков, той е бил приет не само в Художествената академия, но и в Консерваторията и я завършва като виолончелист, дълги години е част от една от големите ни филхармонии, но през цялото време продължава да създава и понеже коренът му е тук, от село Ребро, ни подари няколко дървени и метални пластики".
Говорим с Пейчо Панов и за селата в околностите (Ребро, например, се казва така, защото според легендите там е било реброто на Крали Марко, село Гърло пък е където му е било гърлото - изобщо много кралимарковски край), например че "той е един от най-старите, не само в България, но и на Балканите, като тракийско миньорско селище се споменава още преди новата ера, а сегашното име Брезник датира от 10 век, заобиколени сме от баири, разположени сме на висока котловина и въздухът ни е хубав". Смята, че през годините рекламата за Брезник и околностите е била твърде оскъдна. "А и последната голяма етнографска експедиция приключила малко преди да влезе в нашенско, така че има какво да се открива. Оттогава се занимават само местни краеведи" - обяснява Пейчо Панов.
Иначе в момента се извършват аварийни археологични разкопки, защото предстои да се добива руда и може да се появят интересни находки. И пак се връщаме назад във времето с вметката от страна на Пейчо, че някога Брезник бил известен с това, че тук турчин не е закачал българка...
И още един интересен факт за любовта към самодейността в Брезник - при 360 ученика в местното училище в коледното тържество са участвали над 100. Това обяснява и високото ниво на самодейния театър към читалището.
За всички дейности на читалището, за танцов клуб "Калина", за малките балерини - чуйте в разговора на Лили Големинова с Пейчо Панов.
