И тази седмица имаше масови шествия по улиците на големите градове в Иран. Публичният траур след убийството на влиятелния ирански генерал Касем Солеймани премина в яростно недоволство от режима, след като иранските власти признаха вината си за свалянето на украинския самолет със 176 души на борда. А миналата година иранците излязоха на антиправителствени протести заради рязко повишените цени на горивата. Какво ще донесе тази вълна на недоволство? Някои анализатори отбелязаха, че недолюбваният американския президент Доналд Тръмп има невероятен късмет, след като само дни след убийството на обичания генерал Солеймани иранците се обърнаха срещу властта. За настроението в Иран Весела Владкова разговаря с Фред Петерс, журналист на свободна практика, който от близо година работи в Техеран.
„Смърт за Америка“ скандираха стотици иранци, присъствали на вчерашната петъчна молитва в Техеран, водена за първи път от осем години насам от върховния религиозен водач на Иран аятолах Али Хаменей. Той призова за единство на иранците, но те продължават да са по улиците в протести, предвождани от студенти и организирани в социалните мрежи.
„Хората тук преживяха смесица от чувства, дори бих казал експлозия от чувства. Мисля, че никой в Иран не си е и помислял, че генерал Солеймани може някога да бъде убит. Това обяснява и масовите процесии за неговото погребение.
„В същото време трябва да се знае, че иранците живеят в относителна сигурност в един регион, който от десетилетия е хронично експлозивен. Тази сигурност се дължи, естествено, на военните. Разговарял съм с най-различни хора тук - от религиозни фанатици до модерно мислещи - и всички до един свързват генерал Солеймани с успешната борба срещу „Ислямска държава“.
Признанието, че иранските военни са свалили погрешка украинския самолет, изкара много хора по улиците. А страхът от нова вълна протести накара иранския президент Хасан Рохани да заговори за промени в начина на управление на страната.
В края на февруари предстоят общи избори. „Те могат да са първата стъпка“, заяви Рохани, президентът на Ислямската република. В своята 40-годишна история, от свалянето на шейх Мохамед Реза Пахлави от власт, тя преживява най-критичната си фаза, смята Фред Петерс. В подкрепа на неговото твърдение са и цифрите: расте безработицата, особено сред младите иранци. Местната валута се обезценява. Американските санкции след оттеглянето на САЩ от ядрената сделка през 2018 година доведоха до значителен спад в иранската икономика. Инфлацията се увеличи четирикратно през последните две години.
„Събитията в Иран, разбира се, трябва да се разглеждат в контекста на процесите от последните месеци. Още миналата година имаше масови антиправителствени протести, които започнаха след увеличаването на цената на горивата. Те бяха социално мотивирани и в общи линии приключиха с убийството на генерал Солеймани. Защото това убийство до известна степен обедини иранците. Много хора поискаха най-искрено Иран да отговори подобаващо на американския удар.
След това дойде признанието за сваления украински самолет, което за една нощ обърна настроенията. И тук забелязвам нещо интересно - ако в социалните протести срещу увеличаването на цените по улиците излязоха работещите хора, по-бедните иранци, то сега в шествията участват по-скоро хора от средната класа и интелектуалци. Сред участниците са много университетски преподаватели, не на последно място, защото сред жертвите има много ирански студенти и професори“, коментира Фред Петерс.
Някои наблюдатели нарекоха събитията в Иран „момент със значението на Чернобилската катастрофа“ - заради некомпетентното поведение на военните и остарялата техника, с която разполагат - неща, които помним от Чернобил. Според коментарите това е експлозивна смес, която може да доведе до радикална промяна в Иран. Споделяте ли това мнение?
Не знам, дали ще настане революционна обстановка. През последните 24-48 часа напрежението видимо спадна, но това се дължи не на последно място и на масираната военна намеса в потушаването на протестите. В същото време обаче се случва нещо много съществено - властта губи доверието на иранците.
Иранците отдавна смятат, че американската политика не е донесла нищо добро на страните в Близкия изток. Затова правителството разчита на подкрепата сред населението, за да предизвика напускането на американските военни от Близкия изток.
Това, че иранците не одобряват политиката на Съединените щати и Запада като цяло не означава автоматично, че подкрепят собственото си правителство. Високите цени на горивата, недостига на стоки и недоимъкът продължават да мъчат хората тук, така че нещата съвсем не са се уталожили.
А има ли обединяваща, водеща фигура на опозицията, която може да оглави протести за свалянето на аятоласите от власт?
В момента не. Ако говорим за последната вълна протести, то те са децентрализирани. Нещо повече - според мен това поведение на противниците на режима е умишлено, защото опитът от миналото показва, че всеки издигнал се опозиционен лидер в Иран много бързо изчезва. Така беше през 2009 г. - двамата тогавашни лидери на протестите продължават да са под домашен арест. Затова според мен опозицията се опитва да постигне целите си чрез недоволство от долу. Извън Иран също има опозиционни групи, но те тук не се възприемат като сериозен играч.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
