Светът, който наблюдаваме около нас. Този, в който живеем и този, който усещаме. Това е „Дъно в небето“ – съставът на душата ни. Така представи в поредицата „Младите в изкуството“ дебютна си стихосбирка 21-годишният поет Александър Арнаудов.
Той следва „Компютърни науки“ в Дънди, Шотландия. Води и студентско радиопредаване там. През останалото време пише. Кратки стихове, които обговарят вечни теми като любов, смърт, семейство, самота и вяра. С „Дъно в небето“ дава глас на онова, което превзема съзнанието му. Проблемът за времето, младостта, корените на човек, пропадането в дъното, саморазрушаването на същността и изграждането й отново.
Александър е носител на награда за поезия от Националния литературен конкурс „Георги Черняков“. Догодина ще бъде и член на журито в конкурса. Редактор е на електронното списание „Нова асоциална поезия“. От стиховете му става ясно, че той е „момче, пропаднало в небето“ и живее в свят, в който „царят на джунглата“ седи до „царя на небето“, а някой някъде „пише стихове за хранителната верига“.
Александър Арнаудов си е поставил за цел да наблюдава човешкото в човека и да го анализира, но защо? Какво се крие зад ужаса на житейската драма и какво в дълбочината на безкрайното синьо небе привлича 21-годишния Александър? Защо е избрал да пише за гореспоменатите вечни теми и какво се случва с душата, пропаднала в небето? Отговорите можете да чуете в звуковия файл.
