„Преди да дойда в Испания имах много бегли познания за коридата, да кажа, че не знаех почти нищо. Знаех, че едни хора с едни бикове правят някакво шоу. Не знаех даже как да го формулира. Като всеки чужденец, който идва в Испания – едно от първите неща, които направих, е да отида на корида“, спомня си Ивайло, за когото днес матадорите вече са артисти. Колегата му Хуан Педро Кано например съпътства матадора си на всичките му кориди и освен че се грижи за социалните мрежи и връзките му с медиите, той е и нещо като негов личен фотограф, обясни Алварес.
Като фотограф решил да направи проект, свързан с коридата. Казва, че като чужденец вижда коридата по различен начин. Има цяла серия, посветена на бика, която все още не е видяла бял свят.
Жестокостта при коридата е преекспонирана, смята фотографът.
„Коридата е спектакъл със страшно много правила, страшна много суета. Жестокостта е едва 2-5%, не мисля, че това е най-важното. Защото всички супермаркети, всички магазини, в които се продава храна, нали никой не си мисли, че тези животни, тези неща се гледат някъде пакетирани?“
"Коридата, самите матадори – цялото това нещо е история, култура. Като кажем Испания, всички се сещат за корида, фламенко и хамон", казва още Ивайло Станев – Álvarez, според когото „адреналинът, страстта, цялото нещо в коридата е много силно, много завладяващо“.
За да станеш матадор, се изисква адски много труд, умения, дисцинплина и не всички, които се захващат с нея, успяват да извървят целия път до арената, допълва Ивайло.
В документалната си фотография Ивайло Станев - Álvarez показва "нещо, което съществува". И прави аналогия с работата на военния репортер, отразяващ война или друго бедствие. „Аз не съдя – не казвам това добро ли е, лошо ли е. В моя проект аз не показвам коридата като корида. Аз показвам цялата история и красота през това, което му се случва (на матадора – бел. ред.). Не само на арената. Това са подготовката, тренировките му, тайнството на преобличането, докато го обличат. Целият този ритуал. Наистина е много красиво и много завладяващо.“
„Не съм усетил страха. В очите им има вглъбеност, има дисциплина. Спазват строги канони. Те са страшно суеверни. Коридата винаги е „вързана“ с религиозни събития. Не е просто събират се едни хора, пускат един бик някъде и някаква тълпа се забавлява. Свързана е с даден религиозен празник, с някакъв светец. Всеки един от матадорите е покровителстван от някакъв светец, който той носи на плащовете си, инкрустиран със злато, със сребро. Цялото това е много дълбоко вкоренено в историята на цялата им нация", продължава с детайлите от мистерията "корида" българският фотограф.
В коридата има страшно много терминология, уточнява Álvarez. Коридата тръгва от Севиля през 1741 година. Там правят първата арена, наподобяваща римските. Преди това се е случвала на площадите на дадено населено място.
„Във втората част на коридата, когато матадорът излиза, той, в знак на уважение към публиката, към бика, хвърля шапката си на земята, в центъра на арената. И около шапката се случва всичко. Че той няма да избяга далеч от нея, че няма да се уплаши от бика, от случващото се. Съществува суеверие, че ако шапката падне обратно, това ще му донесе на него лоша корида, лоша битка. Има матадори, които толкова внимателно, на коляно, остават шапката на земята, да не би да падне леко настрани или да се обърне“ – хвърля още светлина върху ритуалите Ивайло Станев.
Ивайло е започнал като моден и рекламен фотограф, но разбрал, че това не е за него. „Когато всичко ми е прекалено подредено, прекалено чисто, някак си нямам тръпката.“ Преместването му в Испания било спонтанно. Не знаел нито дума испански. Признава, че много пътува и затова му остава малко време да учи езика, заради което все още има затруднения, но тъй като работи с образи, перфектното владеене на езика не му е необходимо.
Защо жълтия цвят ядосва матадорите – слушайте в звуковия файл.
Снимки: Ивайло Станев - Álvarez - Личен архив
