Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Депутатите гласуваха за Националната карта на висшето образование у нас

| обновено на 13.02.20 в 13:59
Красимир Вълчев
Снимка: Красимир Вълчев / Снимка: БГНЕС

Министърът на образование ще предлага Национална карта на висшето образование след съгласуване с работодатели и синдикати. Това реши окончателно мнозинството в парламента с гласувани промени в Закона за висшето образование.

От БСП изразиха  несъгласия с предвидената Национална карта за висшето образование. Депутатът Валери Жаблянов коментира:

"Това, че някой иска да подреди в кутийките висшите училища на територията на страната, да каже, че в Русе се произвеждат инженери, в Габрово топлотехници, атомни специалисти в София, аграрни специалисти в Стара Загора - какъв тип планиране е това с тази национална карта. Отиваме към поредната свръхцентрализация в България".

Министър Красимир Вълчев обясни, че целта на Националната карта за висшето образование е да се сложи край на необоснованото разкриване на нови висши училища:

"Тази карта няма да върне профилната структура изцяло към държавното планиране. Тя по-скоро ще бъде рамка за това да не се откриват повече центрове на висше образование, да не полагат излишни усилия висшите училища за откриването на нови специалности за нови професионални направления. Тази карта ще им даде сигнал да не го правят. Тя ще бъде основание за Националната агенция за оценяване и акредитация въобще да не разглежда проекти".

Очаква се на днешното заседание да бъде въведена и минимална заплата за младите университетски преподаватели.

Ректори, декани и ръководители на катедри в университетите ще могат да бъдат само лица под 65-годишна възраст, а при навършване на 65 мандатът на избраните на ръководни длъжности ще се прекратява.

Тези промени в закона за висшето образование гласуваха окончателно депутатите. В БСП се разделиха "за" и "против" наложената възрастова граница.

Депутатът Валери Жаблянов възрази на ограничението:

“Изказвания от сорта – “даваме път на младите“, защото слагаме 65 години възраст на ректора, са от друга историческа епоха, не искам да я характеризирам. Да дадем път на младите, да построим светлото бъдеще“.

Съпартиецът му Румен Гечев обаче излезе с мотиви в защита на гласуваното предложение:

“Поне от моята област, от икономика, аз не знам някой лауреат на нобелова награда да е ректор или декан. Нищо не пречи на един преподавател, ако не е шеф на катедра или ректор, той да се занимава с научна дейност, да бъде научен ръководител на докторанти даже бих казал нещо друго – няма незаменими хора“.

Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта, че възрастовото ограничение ще е коригиращ механизъм срещу порочна дейност в университетите:

“Да направиш така, че определен брой хора да са зависими дългосрочно от теб и до липсата на промяна. Тази безотговорност и безалтернативност води до промяна в стимулите на тези, които са на ръководна длъжност, води до запушване на системата, води до липса на развитие, води до това системата в крайна сметка да служи на статуквото, а не на развитието“.

Още по темата можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!