Европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, на която ще обсъдят многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Срещата е свикана от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в търсене на консенсус по първия 7-годишен бюджет след излизането на Великобритания от съюза.
Мишел предлага всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход, но Европарламентът настоява вноската да бъде в размер на 1,3 на сто, а Еврокомисията – 1,1%. И в трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.
„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха, на която лидерите на 27-те членки на ЕС ще опитат да постигнат консенсус по следващата многогодишна финансова рамка.
Преразпределението на средствата по отделните пера и обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона са само част от конфликтните точки. Освен това трябва да се реши как ще бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина, който според различните изчисления минимум 10 милиарда евро годишно и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени.
Всички тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна, и тези, които получават повече, отколкото внасят.
Страните от Централна и Източна Европа, сред които и България, настояват да получават достатъчно ресурси за регионално развитие и земеделие.
Докато по-богатите държави като Германия и Нидерландия не са съгласни да плащат повече в ситуация, при която и без това са нетни донори на европейската хазна.
Едно от предложенията, което разбуни духовете в Брюксел е най-богатите държави да получават по-малко еврофондове за сметка на по-бедните.
Планът „Мишел“ предвижда орязване на фондовете за земеделие – нещо, което Франция, никога не би подкрепила.
Полша и Унгария, срещу които има наказателни процедури заради липса на върховенство на закона, категорично се противопоставят на обвързване на този критерий с получаването на евросредства.
За България, проблемна е и Зелената сделка на ЕС, защото постигането на въглеродна неутралност през 2050 г. изисква от нас да затворим въглищните централи, а едва ли ще успеем да покрием загубите с предвидените инструменти от страна на Европа.
Една от тези държави е и България, който най-много се притеснява от Зелената сделка, според премиера Бойко Борисов, който подчерта, че ще струва милиарди на страната ми.
„Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари“, каза Борисов.
Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.
Заради срещата на върха в белгийската столица са предприети извънредни мерки за сигурност.
