Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоний Гълъбов: Главният прокурор показва, че не е функция на някоя от другите власти

| обновено на 20.02.20 в 09:02
Антоний Гълъбов
Снимка: БГНЕС

„Онова, което привлича и поне засега генерира подкрепа в българското общество към фигурата на главния прокурор е това, че той показва, че не е функция на някоя от другите власти, че се опитва да изгради и да стабилизира авторитета на прокуратурата сама по себе“. Този коментар направи в ефира на БНР социологът Антоний Гълъбов, като припомни заявлението на Иван Гешев, че ще прекрати всякаква практика от типа „политически лидер посещава главния прокурор със сигнал“.

„За мен точно това привлича общественото внимание“, каза Гълъбов в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ и подчерта, че „работата на прокурорите е трудна и невинаги много благодарна и българските прокурори имат нужда от уважение от обществена подкрепа“.

Прокурорите да бъдат по-решителни

„Онова, което искрено се надявам да успее да постигне главният прокурор, е да създаде у българските прокурори усещането за това, че трябва да бъдат по-решителни, усещането, че трябва да бъдат по-смели“.

Като се позова на данните от доклада на главния прокурор - най-важният документ за прокуратурата, който се публикува на сайта на Върховната касационна прокуратура, той обясни:

„Всъщност прокурорите не се решават да повдигат и поддържат обвинение тогава, когато не са сигурни, че ще получат осъдителна присъда. Много важно е това да се промени/…/. Сегашният стил, който се опитва да формира господин Гешев, се надявам да доведе до това прокурорите да бъдат по-решителни и по-смели - това означава да повдигат и да поддържат обвинение и тогава, когато не са сигурни, че ще получат осъдителна присъда“.

Анализаторът изтъкна и актуалният проблем, който стои пред държавното обвинение във връзка с интензивната работа пред последните седмици.

Прокуратурата отвори прекалено широк фронт в момента и големият въпрос е дали ще успее да работи достатъчно интензивно по всички тези теми, защото качеството зависи от това“, коментира Антоний Гълъбов и обобщи, че:

„Големият въпрос е колко интензивно ще успее прокуратурата да поддържа това ниво“.

Прокуратурата е институция на съдебната власт и не може да се определя като нов политически актьор, а като много по-видим в властови център в обществото, обясни социологът:

„Властта да бъде повдигано поддържано обвинение е изключително сериозна в условия на едно общество с много високо усещане за несправедливост, с много високи очаквания към прокуратурата и точно това създава в момента усещането, че към фигурата на главния прокурор в се ориентират все повече обществени очаквания“.

Като отбеляза, че за разлика от Иван Гешев, неговите предшественици начело на държавното обвинение не са работили като прокурори, преди да заемат поста, Антоний Гълъбов подчерта:

„Много важно в момента наистина е да се разбере, че прокуратурата е йерархична структура, тя зависи в много голяма степен от решителността на онзи, който е на върха на пирамидата“.

Живеем в среда на активна пропагандна агресия, част от това е и кампанията срещу еврото

„Това е недопустимо поведение, което говори наистина за загуба на ориентация в публичния живот от страна на президентската администрация“. Така Антоний Гълъбов коментира освиркванията и скандиранията снощи по време на тържествената церемония за отбелязване на годишнината от обесването на Васил Левски в София:

„Отговорност за поведението на тези хора, които бяха пред паметника на Левски снощи, носи организаторът на това шествие и това е господин Василев и определяният като патрон на шествието - президентът Радев… Разбира се, че това е абсолютно недопустимо, но поведението на тези хора е било инспирирано и точно в това е отговорността на организаторите. Няма съмнение че организаторите на шествието са създали у тези хора представата за това, че е необходимо да бъде освиркан кметът на столицата и да бъде скандирано името на президента“, посочи анализаторът според когото „става дума за опит да се повтарят събития от 2013 година“:

„Движещите им сили са сходни. Онова, което е много важно да се разбере е, че вече не сме 2013 година и в крайна сметка много по-големият залог за развитието на България и за българското общество е в това да бъде постигнато работещо равновесие, което да е в състояние да отговори на много важните задачи, които има страната . Част от подобни усилия е и кампанията срещу приемането на еврото“.

Ние сме в среда на активна пропагандна агресия, която за съжаление влияе зле върху поведението на хората, подчерта социологът.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!