"Светът е малък, Ямбол – голям!", казва неумолимият и неуморим, и неукротим писател Христо Карастоянов, който навършва на 22 февруари почетните 70 години.
Какво е да си разказвач (макар и само на месец февруари)
"Притеснен съм, защото отдавна не пиша разкази. А не пиша разкази, откакто разбрах, че не умея да пиша разкази, щом препрочетох Селинджър. Общо взето, съм невинен, разказите, писани дотогава, бяха забелязани – първата ми награда "Хеликон" беше именно за разкази..."
Но пък самооценката е силата на писателя – "Стига да е навреме..."
Карастоянов е един от големите съвременни български писатели и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4).
"Кукувича прежда" – ново издание след 30 години
"Арена на събитията е българската провинция – в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва". Този отзив за изданието на немски на романа "Кукувича прежда" от 2013 година се появява в "Берлинер цайтунг" (Berliner Zeitung).
"Беше страхотна забава! Днешният 70-годишен автор помагаше, редактираше, напътстваше 30-годишния. С редактора на книгата Красимир Лозанов от "Жанет 45" истински се забавлявахме. Всичко това – малко да бъде укротен оня предишният автор, който си мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Радвах се на дъълги безкрайни изречения и на хватки, които съм си въобразявал, че владея – всичко това сега се опитахме да изчистим. За мен по-важно е друго – че Божана Апостолова прие да преиздаде тази книга. На практика тя излезе в най-страшното време през 1990 година. Имаше доста премеждия около онова издание... Радвам се, че може би сега "Кукувича прежда" по ще се забележи. А онези, които са я чели тогава – ми ще поносталгираме заедно и готово. Най-важното е, че с редактора не пипнахме нищо в смисъла – нищо от сюжета, нищо от героите, нищо от смисъла не е променено в новото издание."
Интервю на Дарина Маринова с Христо Карастоянов за ''Артефир''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол и др. Сега е пенсионер. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” е един от петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003).
Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 г. в берлинското издателство „Дитрих” излиза трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern, Dittrich Verlag GmbH), а през декември същата година романът „Името” му носи и наградата „Хеликон”.
Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 г., а също и националната литературна награда „Елиас Канети”, 2015. През 2018 г. книгата беше публикувана в САЩ в превод на Изидора Анжел (The Same Night Awaits Us All, Open Letter Books, University of Rochester, 2018). Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина. По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков. Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. Женен, има син и внуци. Живее в Ямбол.