Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нобелистът проф. Жерар Муру стана Доктор хонорис кауза на Софийския университет

Ученият е сред разработилите революционен метод за усилване на свръхкъси лазерни импулси

Проф. Жерар Муру беше удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет.
Снимка: Добромир Видев

Един от тримата изследователи, получили Нобелова награда за физика за преломни открития в областта на лазерната физика, проф. Жерар Муру, беше удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Френският физик е един от тримата, които са в основата на изобретяването на метод за усилване на свръхкъси лазерни импулси, позволяващи достигане на безпрецедентни мощности и интензитети на светлинните полета. 

Професор Жерар Мору обяснява ползата от работата си. Подобни лазери имат свойството да бъдат изключително точни при рязане, което вече се използва в очната хирургия за корекция на зрението, като се изрязва роговицата.

"Свойството на този лазер със свръхкъси лазерни импулси е, че може да се оформят много прецизни краища. Другото му свойство, е че могат да се регулират в рамките на обема на тялото, в което се работи с тях. И това е полезно за милиони пациенти, чието зрение може да бъде коригирано. Роговицата, знаете, трябва да бъде оформена прецизно. Можем например при лечението на рак да използваме свойствата на лазера. При електронната терапия и рентгеновата терапия ние фокусираме лъчението върху туморите, но засягаме и здрава тъкат. Докато протоните, създадени с тази лазерна технология, са много по-фокусирани и само в рамките на туморите. Разбира се, производството на радионуклеиди може да се случи в болниците. Не трябва те да бъдат произвеждани в реактор, на специално място".

Разказите на професор Жерар Мору за разработките, базирани на свръхкъси лазерни импулси, звучат като научна фантастика. Тези лазери могат да се използват, за да се промени траекторията на космическия боклук, който да изгори в атмосферата. Би смалило размера на адронния колайдер от 27 километра на 27 метра. Могат да помогнат и при симулирането на черни дупки на ниво лаборатория. „И така няма да се налага на учените да бъдат „търпеливи“, когато изследват черните дупки и да чакат милиарди години“, почти на шега казва нобеловият лауреат професор Жерар Мору.

"С тази технология можем да решим и енергийния проблем. Имаме възможност да произвеждаме чиста енергия. В момента това е най-важният проблем - как да произвеждаме чиста енергия. Може да изобретим нов тип ядрена енергия, която, знаете, не изхвърля в атмосферата въглероден диоксид. Имаме елемента торий, който присъства на планетата ни в огромни количества. Сега използваме уран, който не е толкова разпространен. Нужни са многократно по-малки количества за производството на ток, отколкото уран. Плюс това торият произвежда по-малко ядрен отпадък. Друго приложение на тези лазери е за унищожаване на съществуващите ядрени отпадъци. Можем да скъсим периода на полуразпад на някои от радиоактивните вещества от милиони години на няколко минути".

Деканът на Физическия факултет проф. Александър Драйшу казва, че проф. Жерар Муру има стари контакти със Софийския университет. От 2007-а година България е съучредител на европейски проект за интензивни лазерни източници, които все още, по думите му, са научна фантастика.

"Такива центрове вече бяха финансирани и са построени и апаратурата в тях вече се въвежда в експлоатация. Те са в Прага, Сегед и Турну Мъгуреле", казва проф. Драйшу.

Репортаж на Добромир Видев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна