3
Първият път, когато тръгнах сама за Африка, близките ми едва не завиха на умряло. Е, видяха, че не само се върнах жива и здрава от Кения, ами бях напълнила цял терабайт памет със снимки и видео, та при второто ми пътуване воят бе значително по-приглушен.
Всъщност, ако дамата не е отявлен екстремист, който държи да скита далеч извън утъпканите туристически пътеки, в Африка не я грози никаква опасност. Стига да не забравя, че очарователните големи котки от Animal Planet и още по-приятелски настроените слончета са такива само в телевизора.
В резерватите дивите животни са наистина диви и затова трябва да се следват примерно правилата на рейнджърите. Останалото са дивни гледки, величествени пейзажи и инвестиция в спомени. А на онези, които се чудят как може човек без „другарче“ да броди по чужди страни, ще кажа, че през увеличителното стъкло на самотата светът изглежда по-бистър, детайлен и дружелюбен.
Намибия, сблъсъкът на две стихии – пустинята и океана
Намибия е била немска колония и ненапразно ѝ казват „Германия в Африка“. В столицата Виндхук може да се видят лютеранска църква, форт и три замъка от 19-и век в неоготически стил. Но кой би отишъл в Африка заради тях, при положение че в Намибия се сблъскват две стихии – пустинята и океанът.
Брегът на скелетите е една от най-известните забележителности. Националният парк обхваща площ от 16 845 кв. км. Зловещото му име идва от откритите девет обезглавени скелета и останките на дете до метална плочка с текст на неизвестен език. В резервата е забранено посещението на неорганизирани туристи.
Незабравимо е фотосафарито в парка Етоша – в превод от езика на народа овамба „голямо бяло място“, напомнящо на марсиански пейзаж. Кънтящата тишина се нарушава само от крясъка на птица. Но близо до езерото се появяват слонове, жирафи, черни носорози, лъвове...
Пустинята Намиб е една от най-старите на земята – приблизително на 60-80 млн. години. Тя поразява с обветрените от бурите скали, живописните каньони, огромните набраздени дюни и китните оазиси. По-стар от нея е само каньонът Фиш-ривър, образувал се в резултат на гигантска тектонична активност преди 150 млн. години.
„Бутиковите“ паркове на Ботсвана
Най-популярните посоки за фотосафари на Черния континент са Кения, Танзания и Южна Африка. Българите тепърва ще откриват неподправения чар на Ботсвана, 45-ата по големина страна в света, чийто релеф прелива от резерват в резерват.
В Ботсвана толкова държат на опазването на природата си, че изражението на иначе любезните местни мигом се променя щом чуят думата „лов“. Те се отнасят с уважение към животните и не ги превръщат в атракция, а посетителите ги виждат в естествената им среда.
Там е истинската Африка, в която се лети от резерват в резерват с малки частни самолети. Основните национални паркове са три и щом минеш под арката на входовете им, влизаш в дивото. Във всеки от тях има максимум по две лоджи с не повече от 10 стаи, което силно ограничава бройката на туристите и придава „бутиково“ звучене на фотосафарито.
Макар да са отдалечени на едва 40 минути полет един от друг, природата и екосистемите в трите парка на Ботсвана са коренно различни – от типичния пустинен пейзаж с протегнати към небето ръце на сухите дървета до тучна зеленина с изобилие от цветя или типична савана.
Северна Ботсвана е една от малкото останали места, където оцелява застрашеното африканско диво куче. Срещат се синьо Гну и различни видове антилопи. В националния парк Чоубе (11 000 кв. км) е най-голямата концентрация в света на африкански слонове. Другите са Савуте и Мореми. Посещението в тях е за ценители на природата, избягали от туристическата масовка, при която десетки джипове се стичат, за да снимат отегчен лъв или жираф.
За онези, които бърчат нос, че истински дивото означава несгоди – в лоджите екологията е прегърнала удобството, съчетана със сърцат персонал, басейн и олинклузив.
Водопадите Виктория – 5 млн. литра в секунда
В Ботсвана сте на два часа с автобус до едно от съвременните Седем чудеса на света – водопадите Виктория. Да не отидете до там си е углавно престъпление. Величествената гледка напълно отговаря на африканското си име „Моси-оа-Туниа“ – гърмящ дим на езика на племето кололо. Могъщата река Замбези, падайки образува водна завеса дълга почти 2 км. През дъждовния период всяка секунда тук се изливат 5 млн. литра от 100 м височина.
Другият начин да стигнете до водопада, кръстен от изследователя Дейвид Ливингстън на британската кралица Виктория, е през Зимбабве. Гледката е толкова завладяваща, че ненапразно е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО.
Снимки: архив www.dromomania.bg
