3
"Дубай… Преди да стегна куфара за там, без да искам, напълних главата си с клишета. Тръгнах с убеждението, че това е един кух, лъскав свят, който няма как да се хареса на човек като мен – казва Ирина Люцканова. – Че в Дубай можеш да видиш само огромни и скъпи търговски центрове, многозвездни хотели и лъскави коли. „Никакъв шанс да ти допадне!“, твърдяха приятели. Тъй като бях чувала много и противоречиви мнения и за друга моя любима дестинация – Египет, все пак оставих нищожен процент и на шанса да не се разочаровам от Обединените арабски емирства.
За пореден път в историята си на турист, пътешественик и човек, който търси различната гледна точка, се убедих, че предразсъдъците и клишетата ни лишават от уникалността и сладостта на живота.
Не бих искала да изпадам в подробности за местата, които посетихме, защото това са традиционните за всеки турист обекти. Важното за мен беше, че преживях пътуването под мотото, което екскурзоводката на групата сподели с нас още в първия ден по време на обзорната обиколка на Дубай. „В речника на лидерите думата „невъзможно“ не съществува” – казва един от лидерите на Обединените арабски емирства, министър-председател и вицепрезидент, емир на Дубай – Шейх Мохамед Ал Мактум. Тези думи ме накараха да видя Дубай от перспективата на израстването. Те са толкова знакови за прогреса на Дубай, че можеш да ги разпознаеш материализирани навсякъде, например във факта, че Дубай е най-бързо разрастващият се град в света. Във факта, че първият изкуствен остров в света – Палмовите острови са построени в Дубай. Във факта, че Бурж Халифа е най-високата сграда в света. Дубай държи също така рекорда за най-голям търговски център, най-голям аквариум и е пример за прогресивен и спокоен живот.
А на критиците, които ще кажат, че това се дължи единствено на петрола, ще споделя факта, че петролът осигурява по-малко от 6% от дохода на емирството.
Основните приходи идват от търговията, туризма и финансовите услуги. Останалото е въпрос на добро управление от мъдри управници, които живеят и работят с визия и мащаб.
Ако се върнем назад във времето преди откриването на петрола, емирството е било пустиня, а камилите – необходимо и жизненоважно средство за придвижване, а не туристическа атракция. Градът е основан от 800 души през 1833 година и е тънел в нищета и пясъци. Основен поминък на местното население са били риболовът, уловът на бисерни миди, занаятите и търговията. След откриването на нефта през 1966 година градът бързо се разраства и благодарение на мъдрото управление на своите шейхове се е превърнал в мегаполис от бъдещето и желана туристическа дестинация.
Днес Дубай е зона, освободена от данъци – не се облагат с данъци доходите и ръстът на капитала. Това прави града изключително привлекателен за хора от целия свят, които идват тук да живеят, работят и инвестират. Не на последно място – Дубай е изключително безопасен град с много ниски нива на престъпност и строги закони, което привлича туристи от цял свят. Тук, ако те хванат да караш с превишена скорост, получаваш солена глоба, а втория път оставаш без книжка до живот. Ако караш пил, озоваваш се в затвора.
Навсякъде в Дубай ще ви посрещнат усмихнати и отзивчиви хора. Видимо е, че всеки работи с удоволствие и позитивна нагласа, което впечатлява особено много нас, българите, свикнали да бъдат навиквани, че нарушават сладката дрямка на продавачките в магазините. Всички в сферата на услугите говорят добър английски и не се колебаят да отговорят на въпросите на любопитните туристи.
Екскурзоводката ни разказа, че често се случва да видят на улицата самия шейх, който е излязъл лично да контролира работата на обикновените работници. Изключително обичан от поданиците си, Шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум е известен със своите огромни благотворителни дарения, които имат за цел преодоляване на недостига на знания в арабския регион спрямо развития свят.
Той се стреми към подобряване на стандарта на образованието и научните изследвания в региона, развитие на лидерски програми за младежта, стимулиране създаването на работни места.
Един от местните ни екскурзоводи, Хамид сподели, че хората в Дубай са щастливи и благодарни, че в емирството няма политически партии и политици. Така хората са сигурни, че всички средства отиват само за подобряване на живота на хората, за развитието на града, а не се озовават в нечий личен джоб. „В речника на лидерите думата „невъзможно“ не съществува”. Тези думи бележат стремежа към прогрес на една нация, която в недалечното минало е живяла в бедност, а днес е превърнала пустинята в оазис.
В моите спомени Дубай ще остане не с лъскавия нощен живот, скъпите коли и хотели, а с неугасващото желание и постоянни усилия на лидерите му да бъдат първи във всичко.
