Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Прабългарски черепи, издължени като на фараоните, има в Музея по история на медицината във Варна

През 1858 г. големият благодетел Параскева Николау завещава на родната си Варна 25 хил. сребърни рубли за “един дом за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени”. Благодарение на човеколюбивото му дело десетилетие по-късно бива построена първата у нас дарителска болница. В достолепната ѝ сграда с изглед към морето днес се помещава единственият на Балканите Музей по история на медицината.

Идеята за създаването на музей - пазител на лечебни практики от праисторията до наши дни по българските земи, съвпада със стогодишния юбилей на дарителската болница. Неслучайно за негов бъдещ дом е избрана сградата, издигната според волеизлиянието на Параскева Николау. Музеят отваря врати през 1985 г. и за кратко време успява да събере богата сбирка от инструментариум, документация и археологически находки.

Музеят по история на медицината разполага с изключителна палеоантропологична колекция заради открития в района на Варненското езеро халколитен некропол. Показани са различни видове погребения, както и костни останки, от които се съди за здравното състояние и болестите на древния човек. Любопитство предизвиква черепът на млад мъж, деформиран от проявите на костна туберкулоза – вероятно той е имал припадъци и неконтролируеми движения, с които е плашил околните. И тъй като останките му са намерени силно натрошени, учените предполагат, че това е отмъщението пост мортем спрямо този плашещ човек.

Друга знакова находка от древността е открита в масов гроб с 60 скелета.

„Голяма част от скелетите имат изкуствени деформации на черепа, тъй като след раждането на главите са били поставяни специални ленти, за да се получи издължаването им – разказва доц. Клара Докова от Медицинския университет във Варна. – Това е било характерно за египетските фараони, но се е срещало и при прабългарите. Предполага се, че хората, погребани в този масов гроб, не са били случайни – вероятно са принадлежали на един и същи род, при това с много високо социално положение. Друга интересно откритие представлява череп с трепанационен отвор от IX-Xвек. Такива умишлени интервенции са били правени при душевноболни хора с цел лечение. Очевидно човекът е бил опериран и след това е живял дълго, за да се постигнат регенерационни костни процеси и отвор с гладки ръбове. А това говори, че медицината е била развита в онези далечни времена.”

Народната медицина присъства в експозицията с онагледяване на знания за билки и лечебни методи, използвани от знахари, свещеници и обикновени хора.

„Колекцията обхваща периода на Средновековието и Възраждането и в нея са представени практики, характерни за т.нар. черковно-манастирска медицина - казва още доц. Клара Докова. – В някои от витрините са показани иконите на светци лечители като Св. Марина, Св. Анна, Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян. Достатъчно място е отделено и за почитта към Св. Иван Рилски (отшелник, лечител и небесен закрилник и покровител на българския народ – бел. ред.). Изложени са също така предмети, свързани с леенето на куршум и с кръвопускането, амулети за здраве и за заклинания. Посетителите могат да научат и полезни факти за ролята на растенията и билките в лечението на заболяванията. Предизвикващ вниманието експонат е първият хомеопатичен набор от началото на 19-и век, който доказва, че популярната днес хомеопатия е позната практика отпреди над сто години по нашите земи.”

Експонатите, които се доближават до нашето време, са показани в отделна зала. В нея могат да се видят различни видове инструменти, акушерски и стоматологични столове, рентген от 50-те години на миналия век, възстановка на аптека от края на XIXвек и на лекарски кабинет от началото на ХХ век с бюрото на проф. Параскев Стоянов, основоположник на хирургията у нас. Куриозна е и колекцията с презервативи от свински черва, произведени в Ямбол в началото на миналия век.

Снимки: Музей по история на медицината - Варна и Петко Момчилов

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от