За Камелия Щерева професията е хоби, а хобито - професия. Тя е от хората, които са прочели повече от един вагон с книги. Неспокойната ѝ душа ражда образи, които търсят естетиката в тъгата и се опитва да улови посланията на живота в неговата преходност.
Камелия е филолог, част е от платформата „Нова социална поезия“, а с хобито си да рисува с огън върху дърво успява да се изхранва. Не помни стиховете си наизуст.
„Повечето неща, които правя, са образни и може би те ме представят по-добре, чрез образа. Не търся хармония, по-скоро търся някакъв контраст, някакви противоречиви образи и в съчетанието им вече да излезе някакъв по-различен аспект, гледна точка към дадения обект или към дадената идея, малко по-различно извън рамките мислене. Надявам се да провокирам“, споделя Камелия.
И поезията, и пирографията на Камелия Щерева провокират с образите и символите си, защото нищо не е категорично. Загадката присъства постоянно и всеки извлича от нея свои тълкувания.
И литературата, и рисуването са детска любов на великотърновката, която през годините избуявала и се развивала в различна степен и с превес на едното или другото, но днес са вече едно и се преплитат непрекъснато.
„Да си прочета някое стихотворение, което задължително трябва да има дистанция във времето, което съм писала по-отдавна и не си спомням съвсем ясно какви са ми били точно мислите, които са минавали, когато го пиша, и да го интерпретирам по нов начин. И тогава да се промъкне някакъв образ, който да излезе след това в пирографията. Постфактум може да има преплитания, провокация от единия вид изкуство към другия“.
Символите, които авторката използва, са древни и универсални. Ябълки, черепи, живот и смърт, но претворени през пирографията се превръщат във визуални разкази с отворен край.
„Плодните дървета като цяло са много стар символ на възраждането, на продължението. Ябълката библейски се свързва с първородния грях, може да бъде интерпретирана по много линии. Смъртта също я има представена, но това е абстракция. Смъртта се явява в много образи, черепите като най-стандартния образ, изкривените образи също могат да бъдат свързани със смъртта. Всеобхватно – човек като каже смъртта, предполага живота. Приемащият, наблюдаващият ги довършва.”
Много литературни образи на световната класика сякаш са запечатани от горещината на пирографа върху дървото в творбите на Камелия Щерева. Някои от нещата ѝ все едно са интерпретации по творби на Достоевски, Бредбъри, Маркес, Вонегът, Луис Карол.
„Гледам да не е съвсем очевидна връзката, да няма едно тълкуване, да може човек, наблюдавайки ги, да се почувства съавтор. Не казвам - сега ще направя точно това и ще искам да го кажа на хората и който разбере нещо друго, значи просто не го е разбрал. Никога го няма това нещо. Може би помага и това, че аз самата не зная какво точно ще се получи накрая. Има някаква динамика. В самия процес е възможно първоначалната ми идея да е имала едни очертания, накрая да излезе нещо съвсем различно, което дори да е по-близко до това, което интуитивно съм усещала и е трябвало да бъде“.
Мисълта трябва да е в основата на всичко в ежедневието ни, вярва поетесата, която рисува с огън върху дърво.
„Всички дизайни, които съм направила, ми се ще хората да мислят върху това, което виждат, върху това, което им се случва. Не само пряката естетика, стандартната, която ни заобикаля и която е рекламна и в повечето случаи ни вкарва в някакви клишета и калъпи. Това е най-пагубно за мисленето. По-добре нещо да те разтърси, да има някакъв шок, който да те накара да преразгледаш нещата, какво те е докарало до този сблъсък“.
За провокацията на поезията в пирографията и образите на библейските символи, за живота и смъртта с Камелия Щерева разговаря Здравка Маслянкова.
