Eмисия новини
от 20.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Екологичен проблем ли е расизмът

Снимка: ЕПА/БГНЕС

През 2017 г., когато изследователи попитали членове на общността на латиноамериканците в Сан Антонио, Тексас, за техните най-големи опасения за околната среда, отговорите ги изненадали: бедността, неравенството, лошото образование, расизмът.

„Те започнаха да говорят за неща, които обикновено не се появяват в екологичните проучвания“, казва Нийл Люис – асистент по комуникация в Колежа по земеделие и науки за живота в Университета Корнуел. 

„И така, решихме да проведем проучване, за да видим дали това е нещо уникално за общността в Сан Антонио или е по-широко явление“.

Проучването – проведено сред повече от 1100 жители на САЩ – установило, че всъщност има демографски различия в това как хората разглеждат екологичните проблеми, като расовите и етническите малцинства и хората с по-ниски доходи са по-склонни да разглеждат човешките фактори като расизма и бедността като екологични, допълващи по-екологични проблеми като токсичните изпарения от фабриките или изгорелите газове.

Техните констатации са подробно описани в „Какво се счита за екологичен проблем? Разлики в концептуализацията на проблемите по раса, етническа принадлежност и социално-икономически статус“, публикувано в списание „Психология на околната среда“. Люис е съавтор на статията заедно с Джонатан Шулд, доцент по комуникация и Хвансон Сон, бивш докторант в катедрата по комуникация, а сега доцент по комуникация в университета Пърдю.

„Етническите малцинства и участниците с ниски доходи в нашата извадка стигат до различни изводи за това, кое се счита за екологичен проблем от нашите бели и заможни участници. И причината, поради която смятаме, че това се случва, са разликите в това къде живеят хората. Предвид естеството на стратификацията и сегрегацията в САЩ малцинствата са склонни да живеят на места, които са в по-висока степен изложени на опасностите за околната среда. И така, по-лесно е да се види, че тези други проблеми в обществото, като бедността и расизма, вероятно ще засегнат резултатите от анкети за околната среда”, казва Люис.

Според изследователите, маргинализираните хора са недостатъчно представени, когато става въпрос за вземане на екологични решения и разбирането на това кои проблеми ги мотивират, може да им помогне и те да бъдат вдъхновени да предприемат действия.

„Бихте могли да излезете и да говорите за изменението на климата и инвазивните видове, но това може да не е това, което наистина се счита за водещи екологични проблеми за такива общности, които искате да мотивирате“, каза Шулд. „За някои общности най-належащият екологичен проблем може да бъде наводнението, което не позволява на децата им да се наслаждават на градския парк. Или може да е свързано с употребата на наркотици. Така че, мисля, че тази работа може да преориентира нашето мислене как да провокираме ангажираността им“.

В една бъдеща работа изследователите се надяват да проучат допълнително тези различия, използвайки лабораторията за мобилна комуникация, която им позволява да стигат до общности, които иначе могат да бъдат трудно достъпни, за да получат по-подробна информация за респондентите и техните перспективи.

„Конвенционална мъдрост е, че в нашето общество имаме множество групи проблеми“, каза Люис. “Имаме екологични проблеми като изменението на климата и имаме проблеми с неравенството като бедността и расизма. И това са неща, които са важни в различна степен за отделните групи. Но има набор от хора, които знаят, че всички те са преплетени и трябва да ги разгледаме. заедно по по-цялостен начин”.

Информацията е на БГНЕС.
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от
Картината ,,Викът

Учредиха награди за „шум в науката“

публикувано на 22.05.20 в 16:20