Събитията от последните седмици принудиха глобалния свят да си спомни своите граници – във всякакъв смисъл. А ситуацията ни кара да преосмислим не само дневния си ред, но и понятия като близост, принадлежност и далечно. За съжаление много от нещата, които смятахме за твърде важни се оказаха по-второстепенни, а на преден план се оказаха други приоритети.
Несъмнено обаче днес тревогата за близките и приятелите е по-осезаема от всякога. А тази тревога е особено силна, когато знаем, че много от нашите роднини и приятели живеят далече зад границите на България и Европа, а пътят помежду ни вече не е на самолет разстояние.
Тези размисли ми напомниха за една книга на Илия Троянов, която представихме през август 2019 година. Книгата е озаглавена: „След бягството“ и е опит на германския автор с български произход да надникне във вътрешния свят на хората, потърсили живот далеч от корените си.
Когато светът е глобален и самолетите летят навсякъде – „След бягството“ се четеше по един начин. Прочитът ѝ днес обаче – в миг на пандемия – би бил съвсем различен. Както различно звучат и разговорите ни за емиграцията, гражданите на света и бежанците.
Едно телефонно интервюто на Дарина Маринова с Илия Троянов от месец август 2019 за книгата му „След бягството“ може би ни дава възможност да проверим и преначертаем границите вътре в себе си и на картата. И да останем с надежда, че когато лошото свърши, ние – човеците с едно или повече отечества, ще знаем нещо ново и важно за живота и за планетата.
