Няма паника в психиатричните отделения във връзка с мерките на правителството за справяне с разпространението на коронавируса. Заплахата винаги води до мобилизация, включително при хората с психиатрични проблеми, казва проф. Георги Ончев, ръководител на Катедра по психиатрия и медицинска психология при Медицинския университет в София и началник отделение в Александровска болница.
"Ние реагираме от хилядолетия, от древността по три начина, на бедствие - бягство, битка или предаване. В сегашната ситуация ние не се предаваме и единственият начин за битка с опасния вирус са мерките, които се налагат от пандемията. Най-умното е да се подчиняваме на тези мерки, да бъдем бдителни и внимателни", посочи проф. Ончев в интервю за "Хоризонт".
Всякакви емоции и популизъм трябва да отстъпят място на рационалност и сдържаност, смята той.
"Хората не са толкова разтревожени и паникьосани, колкото умислени, бдителни и изпълняващи предписанията. Умът трябва да доминира над спонтанните изхвърляния, на които свикнахме в късната модерност, всеки да има мнение и да подменя фактите с мнение. В момента рационалността трябва да доминира", допълни Георги Ончев.
При големи изпитания психиката се мобилизира.
"Разбира се, може да се очаква обратният ефект - на онези, които са прекалено напрегнати, след отшумяването на пандемията, тогава да рухнат, но това не касае обикновения човек. Това касае преди всичко нас, медиците", отбеляза проф. Ончев.
Медиците, които са ангажирани с обслужването на заразените с коронавирус, вероятно след отшумяването на пандемията ще бъдат на прага на силите си, добави той..
"Те сега са свръхмобилизирани, свръхнатегнати. Ние сме длъжници на тях, всички. Тогава те вероятно ще имат нужда от чисто психологическа помощ и от почивка", допълни специалистът.
Хората с психични заболявания приемат добре забраната за свиждане, за разлика от своите здрави близки. Правилното поведение в извънредното положение е предпазлива сдържаност, подчерта специалистът.
"Това, което някои антрополози наричат конструктивна параноя - да се спазва дистанция, предпазлива сдържаност и бдителност. Това е в гените ни, да се върнем малко по-назад във времето, преди хилядолетие, когато дедите ни са били много по-бдителни", изтъкна проф. Георги Ончев.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
