2
Коронавирусът ни сложи под безсрочен домашен арест, но жаждата за пътешествия е неутолима. Затова, докато гледаме да не излизаме навън, ще ви разхождам чрез четивата си до далечни и непознати страни.
Само на Молукските острови можеш да летиш с луд бамбук и да галиш змиорка. Те са част от Индонезия и се мият от морето Банда. Зубрачите над 55 сигурно си спомнят разказите на руския приключенец и изследовател Миклухо Маклай, който ги е описал. Сега е мой ред.
Седем напълно непознати недоверчиво прегръщат дълго бамбуково дърво. Съвсем обикновен на вид човечец мърмори нещо над кокосови черупки. Вдига примитивното кандило и заедно с пушека бамбукът сякаш полудява. Шаманът е с типичното за магьосник от Молукските острови име Фриц.
Съвременните здравомислещи хора усещат, че някаква незнайна сила кара дървото да се държи като живо в ръцете им. Лашка ги ту в една, ту в друга посока, прави опит да се измъкне, в един миг… ги повдига и те се откъсват на няколко сантиметра от земята.
Дори да приемем, че левитацията е в резултат на групова психоза, предизвикана от аромата на упойващи билки, какво да кажем за многобройните свидетели, които чакат своя ред за „бамбу гила“ – ритуалът „луд бамбук“, който се изпълнява единствено на Молукските острови в Индонезия.
Никога не сте чували за това място? Значи не сте любител на екзотиката и дайвинга. Иначе тези острови са част от Индонезия, ширнала се върху 851 000 кв.км. суша и море. Твърдата земя обаче е едва 7,6 процента, т.е. около 86 000 кв.км, „нацвъкани“ на 1000 острова. Местните наричат столицата Амбон „градът на хилядата църкви“, макар след като японците я сринали през Втората световна война, броят им да е силно намалял. Амбонците са по-мургави и къдрокоси от останалите индонезийци и се гордеят с магията на „лудия бамбук”.
Който е участвал, знае, че приготовленията за Bambu Gila започват със специална церемония, при която шаманът измолват от духовете, вселили се в бамбука, да му дадат сила. „Лудият бамбук” се отсича от планината с вулканичен произход Гамалама, която се намира в северната част на архипелага, в Тернате. След това натриват дървото с кокосово масло и го изрязват до необходимия размер – 3 м дължина и 15 см широчина.
Шаманът разпалва кандило с черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри, след което гръмогласно извиква три пъти „Гила!”.
И макар да съм отявлен скептик, когато почувствах как пощръклялото дърво лашка групата ни безконтролно, започнах да вярвам в магически сили. Понякога шаманът придава на дървото такава тежест, че седмината едва успяват да го повдигнат и рухват от усилията. Друг път то ги издига над земята.
Ритуалът завършва с победа над злите сили. А ударните инструменти тръгват с изпълнителите сред публиката, като всеки изпробва музикалните си умения с неподправена детска радост.
Друга атракция на Молукските острови, надхвърляща фантазията, е галенето на змиорки.
Знайно е, че тук е мястото, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар, колкото пъти поиска. Просто когато огладнее, отива и си го улавя. Населението на Амбон яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често. А други я използват за домашен любимец.
Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайната туристическа услуга. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорките. Местните отглеждат дългите по два метра същества с любов.
Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия, те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби. Сапунът явно не ги тревожи, защото въпреки пороя жените млатят в камъните пране, сякаш на него си изкарват яда от снощната разправия с мъжете си. Малчуганите, решени да се покажат пред гостите, правят неумели лупинги във водата.
Юноша само по препаска чупи сурови яйца и издава странен звук, но змиорките не идват.
Сякаш ги е страх да не се намокрят от проливния дъжд. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Помамена от лакомията се връща пак. А може би не е същата? На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава. Оставя се да я подържа в името на още едно сурово яйце.
Оказва се доста тежичка. Когато осъзнава, че безплатният омлет е свършил, се изнизва като тромав шал.
А у мен остана смътното усещане, че съм изживяла една фантазия, за която никога не съм мечтала.
Снимки: Магдалена Гигова
