Александър и Анелия са като слезли от машина на времето, от друга епоха, в която всички живеехме безметежно допреди седмица. И тъй като на война и в любовта всичко е позволено, и двамата са без традиционните за настоящата ситуация маски. Хванати за ръце, те позират за първите си снимки като семейство - пред фотограф със защитна маска. Анелия в сватбена рокля, Александър - в костюм. Заедно са от две години, но едва ли това е най-важното. Важното е, че не са чакали половин век като героите на Маркес. Сигурни са, че ще запомнят датата, на която са си казали „Да!“ А сватбата? „Насрочихме я преди месец, месец и нещо, отложиха ни. Всички ангажименти с ресторанти и т.н. ги анулирахме. Ще почакат”, казва Александър.
И ако в „Любов по време на холера“ по Маркес мъдростта идва, когато вече не служи за нищо, Александър и Анелия са в друго време и в друга ситуация. Не празнуват шумно, с пищни церемонии и много хора. Надяват се да са здрави – самите те, техните близки и непознатите. Спазват препоръките на здравните власти. „И затова просто в много тесен кръг празнуваме в домашна обстановка – само семейството. Здравето е най-важно за всички.”
„Ние се обичаме дори по-силно по време на криза. Любовта сплотява хората. Това е, което ще ни спаси. Не смятам, че едно заболяване, един катаклизъм може да попречи на любовта”, допълва Анелия, коато ни напомня, че любов е имало по време „на всякакви световни бедствия”.
Чрез нея паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите – изкуство, благодарение на което успяваме да понесем всичко. Защото любовта е любов във всяко време, навсякъде и въпреки всичко – стига да имаш очи и най-вече сърце да я видиш.
Репортажа чуйте в звуковия файл.
Снимки: Мира Стефанова
