Eмисия новини
от 10.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Левенте Шиткей, редактор в унгарския вестник „Мадяр Немзет“:

В Унгария не искаме да закъснеем с мерките, като Италия, Испания…

Снимка: БТА

В Унгария не искаме да последваме случващото се в Италия, Испания, Швеция или Обединеното кралство, които предприеха твърде късно мерки. Това каза пред БНР Левенте Шиткей - редактор в най-големия унгарски десен вестник „Мадяр Немзет“, коментирайки въвежданите в страната рестриктивни мерки заради коронавируса, които са едни от най-крайните в Европа.

„В момента над 90% от обществото смятат, че трябва да работим като нация в криза. Да, има обвинения, че правителството иска свръхправомощия, но това е типична атака на либерали“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

От днес в Унгария влизат в сила нови двуседмични по-строги ограничения за движение. Забранено е излизането освен до супермаркет и аптека, възрастните могат да пазаруват от 9 до 12 преди обяд. Глобата за нарушителите е 1400 евро.

В началото на седмицата унгарският парламент отхвърли законопроект, който предвижда правителството да управлява за неопределен срок с укази. За бързата процедура за приемането на закона бяха нужни четири-пети мнозинство и опозицията гласува против с мотива, че законодателството е удар срещу демокрацията. В понеделник предстои нов вот, за който са необходими две-трети от гласовете на унгарските депутати - толкова са и местата в парламента на управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан. А той поведе война на два фронта - срещу миграцията и срещу вируса. Като дори намери общ знаменател между тях.

Европа насочи вниманието си към Унгария, от Европарламента обявиха, че се застъпват за демокрацията в Унгария, а комисията по граждански свободи ще проверява дали законопроектът съответства на европейските ценности.

Как в Унгария приемат законопроекта, какви са аргументите на правителството и какъв е политическият дебат в момент на криза? Тоня Димитрова разговаря с Левенте Шиткей - редактор в най-големия десен вестник „Мадяр Немзет“.

- Какво каза правителството на Унгария? Защо се налага този законопроект?

- Точно тази една седмица забавяне е аргументът на правителството. Кабинетът изтъква необикновената ситуация, в която властта трябва да бъде предадена на правителството, за да се действа много бързо. Ако опозицията не иска да подкрепи това, то това означава, че не подкрепя обединените национални усилия за справяне с кризата.

Конституцията остава в сила. В нея е описана цялата рамка, в която държавата функционира. Няма отмяна на избори, на парламентарен вот и така нататък.

Опозицията се опасява, че правителството иска да използва свръхсилата, която ще получи с новия закон, за да приложи неприложими в момента неща. Но те са на власт и имат две-трети мнозинство в парламента.

Работата на опозицията е да е против. От унгарска гледна точка, хората казват - тази криза е много тежка и изисква от правителството да взема бързо решения. Ако вместо това говорите за политически дебат какво ще последва, всъщност вие отслабвате цялостните усилия.

- Но правителството така или иначе има абсолютно мнозинство в парламента и очевидно всеки законопроект на Фидес ще бъде одобрен, защо тогава е нужно управление с укази?

- Всеки законопроект би минал през парламента, разбира се, но не е толкова лесно. Правителството трябва да чака по една седмица за всеки закон, а за това време могат да загинат стотици хора.

В момента държавата трябва да се справи най-напред с разпространението на вируса. Трябва обаче да помисли и за това, че след кризата животът продължава. Има бъдеще и то е свързано със създаване на работни места и с намиране на начин за справяне с икономическите последствия. Сега много малко хора работят, не могат да правят бизнес. В момента за всички хора и компаниите е в сила мораториум върху заемите и ипотеките до края на годината. Това беше обсъждано между правителството и банките, предприемат се и нови стъпки за облекчаване на напрежението и за това как да се даде хоризонт за хората и компаниите да планират бъдещето си.

- Защо е нужно да няма краен срок в законопроекта, краен срок за прехвърляне на правомощията от парламент към правителство?

- Ако заради бързите темпове на кризата правителството управлява с укази и без парламента, то тези укази трябва да се подновяват на всеки 15 дни. Това е срокът на действие на един указ. А ако има неограничен период, както вече отбелязах, се налага подновяването му. Това, с което правителството се опитва е да се справи с кризата. На този фон опозицията казва, че трябва да опази жива демокрацията и ако дадем неограничени права на кабинета, то ние се отказваме от демокрацията.

Но във Франция, Германия, Италия и дори във вашата страна, навсякъде има ограничения за демокрацията. Това антидемократично ли е? По определен начин - да. Но в този момент хората не трябва да се страхуват от собственото си правителство, защото навсякъде по света управляващите са в ключова позиция - те трябва да се справят с този критичен проблем.

- По последни данни броят на заразените в Унгария е около 260 души, нали така? Защо тогава Унгария трябва да предприема най-крайната мярка в цяла Европа?

- Защото не искаме да последваме случващото се в Италия, Испания, Швеция или Обединеното кралство. Всички те предприеха твърде късно мерки. Седем дни след първия потвърден случай в Унгария имаше стриктни мерки за овладяване на ситуацията. За това и избегнахме пълна карантина, каквато има сега в Италия. Мога да ходя на работа и не се нуждая от разрешително за това. По улиците на Будапеща има трафик. Намалял е, но има. Може би всеки работи от вкъщи, но работи, и това дава шанс на хората да не загубят работата си.

- Има ли механизъм, с който да бъдат контролирани действията на правителството в тази ситуация?

- Конституцията регулира, няма начин да бъдат избегнати парламентарните избори и те ще се проведат през 2022-ра. Парламентарната демокрация в момента съществува в криза. Много е трудно в тази ситуация да приложиш механизъм за контрол, с който да ограничиш властта на правителството. Конституционният съд също работи, неговата работа не е замразена.

- Този закон предвижда разпространението на фалшиви новини да се наказва с 5 години затвор. Как се гарантира, че това няма да бъде използвано за ограничаване на свободата на словото?

- Може би е много трудно да нямаш свобода на словото в ерата на интернет. Всеки тук може да напише нещо срещу премиера Виктор Орбан и да го нарече например фашист, нацист, крайнодесен, всичко това може да бъде казано, дори в Унгария, и никой няма да отиде на съд, защото има свобода на словото.

Дали новите регулации и контролът върху фалшивите новини ще ограничат свободата на словото? Питам се, как може това да се случи - трябва да има институция, която да проверява кой какво пише, кое е фалшива новина и кое не? Много деликатна материя е преценката, коя новина е фалшива, и коя - не.

В момента над 90% от обществото смятат, че трябва да работим като нация в криза. Да, има обвинения, че правителството иска свръхправомощия, но това е типична атака на либерали.

- Както казахте навсякъде по света се налагат мерки, които ограничават по някакъв начин демокрацията. Защо прожекторите са насочени към Орбан и към Унгария?

- Това е много странно и благодаря за въпроса! Да вземем за пример Еманюел Макрон - след терористичните атаки от 2016 година във Франция бе въведено извънредно положение. От тогава на всеки 6 месеца то се удължава и се дава съгласие да се ограничават свободите заради терористичната заплаха. Скоро във Франция отложиха местните избори заради вируса. Никъде не чух, е това заплашва демокрацията.

Докато в Унгария, където можеш да се срещаш с хора, можеш да пишеш, каквото си поискаш и да започнеш политически дебат, страната все пак е обвинявана, че е най-лошата в света и отново сме обвинявани в антидемократичност, защото Виктор Орбан не е либерал като Еманюел Макрон. Фактите на улицата и ежедневният живот на хората оборват обвинителните журналистически публикации.

Помня, когато през 2015 започна мигрантската криза. Тогава Унгария беше обвинена, че е антихуманна и крайнодясна страна, защото затворихме границата и казахме, че трябва да подсигурим външната европейска граница. За това бяхме наречени нацисти. Помня, че при последната криза на гръцко-турската граница, председателите на Еврокомисията, на Европейския съвет и на Европарламента заедно отидоха там и казаха абсолютно същото: че трябва се защитава границата и да не се позволява на тези хора да влизат.

- Един български министър каза, че сега не е време за демокрация - ще можем ли да си върнем някога демокрацията?

- Смятам, че в Европа демокрацията е дълбоко вкоренена, дори в България, в Западна Европа, в Унгария - в тези държави хората са с демократично мислене. Ако се сравним с Иран - там хората биха приели ограничената демокрация, защото не живеят в такава система. Докато в България, в Унгария, в Европа вярваме, че трябва да живеем в общества, в които демократичните ценности са толкова важни за хората, че те не биха се отказали от тях. Ето защо ако някоя държава се опита да отложи избори и да ограничи свободите е обречена на провал. А ние имаме и исторически аргументи - страдахме достатъчно, научихме достатъчно от историята, че диктатурата не работи нито във вашата страна, нито в моята.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от