По време на епидемията от холера през 1830 г. Александър Пушкин прекарва три месеца в карантина в имението Болдино. Там той написва някои от най-добрите произведения на руската литература, припомнят запознати с неговата биография.
Епидемията от холера през 1830 и 1831 г. в Русия е част от първата официално регистрирана пандемия на холера, пише Галина Акимова в сайта versii.com. Началото на епидемията е в Индия през 1829 г. и стига до Европа и Персия с английски кораби. Никой не знае със сигурност източника на инфекция, както и реалния брой смъртни случаи. Според официални данни от 466 457 случая на холера в Руската империя са починали 197 069.
Забраните за движение предизвикват холерни бунтове. Въпреки карантинните мерки, през септември 1830 г. инфекцията достигна до Москва. Търговията е забранена в града, банките са затворени, възниква паника.
За да предотврати размириците, император Николай I идва в града, завладян от холера. Остава в Москва повече от месец, докато епидемията затихва. Александър Сергеевич Пушкин посвещава на царя стихотворението „Герой”, подписано: „29 септември 1830 г. Москва “. За няколко месеца в руската столица 8576 души се разболяват от холера, половината умират. Сред тях и доброволци, които се грижат за болните, както и лекари, които се подготвят за медицински експерименти в търсене на „антидот“.
За три месеца принудителна изолация през есента на 1830 г. от перото на Пушкин излизат „Повести на покойния Иван Петрович Белкин“ („Повести покойного Ивана Петровича Белкина“), „Малки трагедии“ („Маленькие трагедии“), последните глави на „Евгений Онегин“, „Къщичка в Коломна“ („Домик в Коломне“), „История на село Горюхин“ („История села Горюхина“), „Приказка за попа и неговия работник Балда“ („Сказка о попе и о работнике его Балде“), чернови за няколко критически статии и около 30 стихотворения.
По-късно този период в творчеството на Пушкин е определен като най-продуктивен, а Болдинска есен става нарицателно.
