В него се говори за едно чудо, което е извършил нашият Спасител, Господ Исус Христос. Довели при него един младеж, който е бил от детинство болен от зъл дух, ням дух, както се нарича в Свещеното писание.
Бащата помолил отначало учениците Христови да изцерят това болно дете, но те не могли да извършат чудото.
Когато бащата помолил Спасителя да го изцери, Спасителят го попитал: "Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия." И веднага бащата на момчето викнал със сълзи и казал: "Вярвам Господи, помогни на неверието ми!"
Исус като видял тази вяра и видял народа, който се стичал, запретил, както се казва в Свещеното писание, на нечистия дух, и му казал "Дух неми и глухи, аз ти заповядвам - излез из него и не влизай вече в него!"
Така младежът бил изцерен от този зъл дух. Много важно е в случая да отчетем и вярата на бащата, но и това, което той казва: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!"
Много изпитания е преживяло човечеството през вековете. Изпитанията са изпращани от Бога за осъзнаване на човешкия род, но колкото и странно да изглежда, изпитанията са тези, които ни помагат да надмогнем маловерието си.
Когато ни сполетят беди, болести, страдания, за съжаление, тогава разбираме нашата немощ, нашата слабост и усещаме нуждата от Бога. Това е важно за всички ни, да имаме упованието у Бога, да не униваме от изпитанието.
Нека да кажа, че мъките, нещастието, болестите, това не са Божията благословия. Божията благословия са човешките радости, добруването на хората, а всичко останало са изпитания, които трябва да преодоляваме с вяра, с упование в Бога. Да вярваме в Божия промисъл, като се стараем да преодоляваме препятствията.
В тази ситуация на пандемия, на световна зараза, ние всички имаме дълг едни за други да се молим. Да се молим и за болните, да се молим за подкрепа на лекарите, на медицинските сестри, на всички служители, които помагат, за фармацевтите, да се молим за здраве и на всички ни, но и за тези, които имат власт - на правителството, на войнството и на всички онези, които се трудят в това трудно време на изпитания.
Има специално обръщение на Светия синод и лично на негово Светейшество, в което много ясно се дава разпоредби какво трябва да не направим в тази ситуация. Негово Светейшество призова да се молим пред своята домашна икона, притихнали с покайни сърца. Да отправим молитва към Бога за премахване на това голямо изпитание и за изцерение на болните.
Само при нужда голяма да се извършва Светото причастие, като това е една извънредна ситуация. Ние трябва да подкрепяме, да бъдем дисциплинирани, да спазваме всички изисквания на извънредното положение. Това е въпрос на организация. Съветът на Църквата е такъв - колкото е възможно да си останем по домовете и да се молим в домашната църква: „Бог да пази всички нас, по-бързо да ни отмине това изпитание, да ни отмине тази чаша, за да може ние в спокойствие, в здраве, в жизнерадост да продължим да изпълняваме своята мисия тук на земята, с надеждата и за вечен живот.“
Разговор на Евелина Стоянова с отец Кирил Попов от храма „Света Неделя“ в София може да чуете в звуковия файл.
