„Като само беше необходимо да се упоменат материалите и деня, в който е нарисувана картината. Беше призив за съпричастно отношение на всички. Това показва, че когато се обърне внимание на нещо от много хора с позитивизъм, то разрешава положително задачата. Чуваме новините какви са от там. Така че това явно е имало своя смисъл. Това са послания от художници от цял свят, чрез произведения, които те са направили в указания срок и време, за да може това да помогне”, обясни Андрей Янев пред „Хоризонт”.
Какъв е бил неговият принос? „Нарисувах една работа - „Влюбени лотоси” се казва, тъй като всички ние сме крехки като лотосов цвят, който е твърде кратък в своя живот. И ние всичките сме кратки, но носим толкова щастие за себе си и за другите, че като едно лотосово разцъфнало цвете всеки един изживява своя път. И в космичното пространство той е толкова кратък, че трябва да го осмисли. А и може би това сега ще ни насочи да осмислим себе си.”
Ако се обединим в един позитивизъм и една молитва през порталите на времето, то няма как този позитивизъм, тези мисли да нямат резултат, смята Андрей Янев.
„Ако всеки един усети своето сърце като част от световното сърце и да знае, че сърцето на света всъщност е неговото сърце, то това обединение, което трябва да направим и чрез нашето изкуство, защото ние това правим най-добре, и чрез нашата молитва, която всеки един може би сутрин отправя, това ще донесе много повече положителни, добри резултати във всяка една посока, ще елиминира манипулациите, ще изведе на висока позиция духа, който е всетворящ и този, който ни води. И ако пролетта и силата и порталът във времето, който всеки от нас ще премине някой ден, то нека се помолим всички заедно да премине този огън през всички и да бъдам отново щастливи, каквито сме виждали, че сме.”
Двамата със съпругата му – художничката Дарина Янева, в дните на изолация сега са на село, в планината.
„Времето върви много интересно. Не се усеща как преминава денят. В едно ателие, което се намира в зелен двор, сред дървета и храсти, провокацията е да излезеш да се погрижиш за това, което се намира пред теб, а едновременно с това сме разпръснали: Андрей маслените бои, аз – акварелните. Задължително сме отворили компютрите и сме проверили интернет връзката”, сподели Дарина Янева.
Преди години интуитивното ми решение в периоди на тревога бе да не рисувам, спомня си тя. „Когато човек е тревожен, не бива да „запечатва” това, което му се случва вътре, по-добре да влезе в баланс и тогава да рисува. В момента се чувствам в хармония със себе си и мога да рисувам. Не казвам, че съм се изолирала и не знам за цялата суматоха, всичките трудности, всичките катаклизми, които текат в момента.”
„Отворила съм едни великолепни снимки, на които съм заснела едно лято в Твърдица. Бяхме на гости на наши приятели. Андрей беше поканен да рисува възрастния баща на наш приятел. Докато той рисуваше от натура 95-годишния дядо Станчо, аз се поразходих из градината и видях, че дядо Станчо беше отгледал много грозде, смокини, ябълки, имаше едни прекрасни плетени кошове. Започнах да ги организирам в композиции, да ги снимам и сега в момента си пътувам назад във времето и рисувам тези натюрморти.”
Двамата художници, посетили Китай преди епидемията, са пренесли своето усещане в картините си. „Ние имахме късмета да видим едно спокойствие в Пекин, една красота, която ни зареди и сме нарисували серия картини”, каза още Дарина Янева.
